От проф. д-р БОГДАН ФИЛОВ
Археолог, Академик, Ректор на
Софийския университет (1931-32),
Министър-председател, Регент...
Разстрелян заедно с още 146 депутати,
политици, интелектуалци, висши офицери
в нощта на 1 Февруари 1945 г.
Църквата Св.София е архитектурен паметник, който представлява голям интерес. По своята форма тази църква е засводена кръстовидна трикорабна куполна базилика с една само апсида и с едно преддверие. Тя е дълга 46,45 м, широка 20,20 м и е построена цяла от тухли, между които хоросанът, смесен с едро счукани керемиди, е слаган в дебели пластове. Следователно църквата показва характерния за ранно- византнйската епоха градеж. Куполът, който има пак характерната за същата епоха плоска форма без барабан, се издига на височина 19,75 м и има диаметър 9 м. Корабите са отделени с масивни четвъртити пиластри, свързани с полукръгли арки.
Църквата Св.София, макар и да показва характерния за ранно- византийската архитектура градеж, не може да бъде означена като византийска постройка. Тя се отличава от същинските византийски църкви, преди всичко по липсата на двете странични апсиди, както и по своя план във вид на латински кръст. Също и други особености в църквата, като липсата на трибуни над страничните кораби, липсата на колони, на капители, изобщо на декоративни елементи, са редица признаци, които не са свойствени на византийските църковни постройки. Следователно произходът на архитектурната форма на църквата Св. София трябва да се търси другаде, вън от Византия, а именно в Мала Азия, дето е била и създадена най-напред кръстовидната куполна базилика.
И наистина, ние намираме в старохристиянската църковна архитектура на Мала Азия всички ония особености, които съставляват отличителния белег и на софийската църква Св.София. Тези особености са: 1) увеличението на апсидата посредством четвъртитото предапсидно пространство; 2) страничните пристройки на фасадата, които излизат вън от общия план на църкаата; 3) разположението на прозорците в групи по две или по три на едно; 4) липсата на трибуни върху страничните кораби и 5) липсата на по-богата вътрешна декорация.
От друга страна църквата Св.София показва и някои твърде характерни аналогии с така наречената романска архитектура в западна Европа. Тъкмо в това се заключава и нейното голямо значение за историята на архитектурата, тъй като тя принадлежи към ония постройки, които се явяват като преходни форми между старохристиянската архитектура на Ориента и романската архитектура на западна Европа.
Руините на църквата «Света София», 1915 г.
Историята на църквата Св.София бе уяснена чрез разкопките, които се предприеха в нейната вътрешност и непосредствената й околност през 1910 и 1911 год. от Българското археологическо дружество в София, със средства, отпуснати от Софийската община. Още в началото на ІV век на мястото на сегашната църква е била построена една малка църквица, чийто под е бил постлан с красиво изработена цветна мозайка, запазена много добре и до днес. Тази църквица е била разрушена, както изглежда, през време на нашествията на вестготите, между 376 и 382 г. Върху нейните развалини, в началото на V век, е била издигната друга по-голяма църква, която е имала също така мозаечен под, значителни остатъци от който бяха намерени през време на разкопките. Обаче и тази църква не е съществувала дълго време: тя е била разрушена вероятно при превземането на София от хуните в 447 год., когато целият град е бил изгорен и опустошен. Сегашната сграда била издигната, както изглежда, в началото на VI век, върху развалините на двете по-стари църкви. През времето от X до XIV век във вътрешността на църквата са били извършени множество погребения, като за тази цел е бил развалян подът на църквата, който се състоял от дебел пласт хоросан и чакъл, покрит отгоре с малки мраморни плочки от различна форма.
След превземането на София от турците в 1386 г. църквата не e била обърната веднага в джамия, макар тя и да е била наскоро отнета от християнското население. Отначало тя служила като склад за оръжие, а после била толкоз изоставена, че през XVI век се е намирала вече в едно твърде плачевно състояние. През това време само нейното преддверие служело на турците като джамия. Види се, че останалата част на църквата тогава ще да е била вече доста разрушена.
Окончателното превръщане на църквата в джамия трябва да се отнесе към 1580 -1600 г., във времето на великия везир Сияуш паша, който е бил по произхождение хърватин. Тогава сградата е била поправена и стегната във всичките й части. През ХVІІ и ХVІІІ век църквата Св.София е била главна джамия в София. Почти всички пътешественици от тая епоха ни дават сведения за нея, като изтъкват нейния хубав вид. Едва от началото на ХІХ век сградата започва наново да се разрушава. Нейната апсида се съборила цяла през време на катастрофалното земетресение на 23 март 1818 г. При следното голямо земетресение в София на 18 септемврий 1858 год. паднала и предната част на сградата заедно съ част от минарето, като затрупала двете момчета на мютевелията Есад ефенди. От това време църквата е била изоставена и почнала наново да се руши. Когато Каниц посетил София през 1871 година, църквата била вече руинирана, обаче минарето било още запазено до височина на викалото. След освобождението на България тя служила отначало за склад. Едва през 1900 година нейният южен кораб бил приспособен пак за църква.
През нощта на 14 срещу 15 септемврий 1926 година падна внезапно част от полуразрушената фасада на църквата. По-подробното изследване на сградата показа, че тя се застрашава от пълно събаряне, ако се остави в това положение, в което се намира сега. Вследствие на това комисията за старините при Народния музей реши да се почне реставрацията на църквата в първоначалния й вид като при това се спазят, обаче, всички научни изисквания, за да се не накърни големият архитектурно- исторически интерес, който тази сграда представя за нас. Реставрацията на църквата се извърши под ръководството на Народния музей, но със средства на църковното настоятелство, след като още през 1914 година апсидната част на църквата бе наново построена, по указания на Народния музей и със средства на държавата. По такъв начин, както държавата чрез управлението на Народния музей, така и настоятелството на църквата Св.София правят всичко възможно, за да запазят и в бъдеще този най-важен паметник на столицата, който отражава най-добре нейната многовековна история и свидетелствува за нейното голямо значение в миналото.
ПРОФ. Д-Р БОГДАН ФИЛОВ
( Из «Юбилейна книга на гр. София», 1928 г.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар