Петър МИРЧЕВ
Из книгата „София тъжна и весела”
На Великден в квартал «Банишора» ставаше събор. Всички кореняци софиянци си даваха среща на това весело сборище. Във въздуха се носеха остри писукания на детски книжни свирки и тантурести бърдучета. Край продавачите на жълта и червена «турска лимонада», сипана в едри стъклени глобуси, дрънчаха непрекъснато, като за наздравица, звънци. Пред цирка без покрив думкаше тъпан, но представлението все още не почваше, защото билетите стояха непродадени.
Цирковите артисти, покачени на маси пред входа, скачаха и вдигаха невъобразим шум, викаха, биеха голям училищен звънец и удряха камбани. От време на време цирковата група влизаше зад пердето, за да даде вид, че представлението започва, но след това пак излизаше. За зяпачите този шум, викове и звънци бяха доста, пък и най-важно - беше безплатно!
Какво ли не продаваха тук! Пъстри играчки, червени захаросани ябълки на клечка, захарни петлета, маниста, обеци, пиринчеки пръстенчета. Във въздуха се виеха облаци дим от скарите. Семкаджиите носеха стоката си в кошници. Симитчията слагаше тежката табла със симити на главата си, върху мръсен парцален геврек, за да не му убива. В ръката си носеше сгъваемо столче. Тук бе и продавачът на бели и розови «кити», наредени в стъклено сандъче. Това бяха две големи като дискове тънки вафлени кори с дантелени шарки, слепени с рядка като лепило халва, която миришеше на сусам. Друг носеше провисено на голям четал розово захарно тесто, провикваше се напевно и хвалеше стоката си, която миришеше на рози. На купувача откъсваше с ръка от тестото, според парите.
Навсякъде прах, шум, люлки, въртележки, латерни, гърмящи топчета, флигорни, а по земята - черупки от великденски яйца. Всичко наоколо се въртеше като омагьосано шарено колело и замайваше празнично облечените в новите си великденски дрехи деца, стиснали плахо ръцете на родителите си.
В махалата се завръщахме замаяни от събора и, докато той траеше, мъчехме се да намерим стотинки, за да идем пак, вече само с другарчетата. Ходехме и без петачета, така, само за шума и шаренията.
Петър МИРЧЕВ
Из книгата „София тъжна и весела”, 1978
Няма коментари:
Публикуване на коментар