Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

събота, 8 юни 2013 г.

В ЦАРИБРОДСКА ШВЕЙЦАРИЯ

150  години с Алеко Константинов
Скоро, на септември 2012-та, бях в Царибродска Швейцария - до Димитровград и Ждрелото на река Ерма. Въпреки че съм попътувал, Погановският манастир ми бе стаена мечта от студентските години още. Исках да се уверя с очите си тъй ли е красиво колчем по местата, вдъхновили Щастливеца за прочутите му пътеписи "Какво? Швейцария ли?..." и "До Желюша с говежди вагони"... Нямаше: "... па шляп-шлюп в тъмнината, в дъжда, из калта, с псувни, с проклятия – загубил кой шапка, кой кошница, дотътрили се най-сетне в Цариброд.  Натоварват се криво-ляво в говеждите вагони и потеглят за столицата."... Беше съвсем кратко пътуване, за един ден, уви! Но мисля да го повторя... Защото както винаги Алеко Константинов /като мен/, е бил възторжен  и съвсем искрен от омайните гледки тук. През годината 1895-а:
"... Погледнете сега!... В този момент ще въздъхне ли някой за Тирол и Швейцария, че да го цапна по устата!... Господааа! Гледайте бе, гледайте хубости, гледайте чудеса... Защо е тъй беден человеческият език, защо е тъй слабо моето перо! Е, как да опиша сега ония колосални порти, образувани от разноцветни скали, в които е прикован моят поглед? Как да опиша фантастичните фигури, които гледам през тия порти? Как да дам понятие за тая райска долина, окръжен с всевъзможни лесисти хълмове? Мога ли да схвана неизчислимите оттенъци в игрите на светлината и цветовете? Всички сили и способности немеят пред туй подавляюще величие и всичко се съсредоточва в зрението, в нямото благоговейно съзерцание... Да ми е да хвана целия свят за яката, да го дотътря дотука и да им извикам:

- Гледайте бе, дураци, какво се врете из вашите вмирисани градове и села!...

Слизаме на Пагоновския манастир. Бедният манастир. Да останеше на неговите полусрутени сградици, и десет в година не би се полакомили да го посетят, макар че от магерницата му стърчи комин, строен от великия защитник на Перник, от Кракра. Какъв поразителен контраст между вехтите полуизгнили къщички и величествените отвесни скали, които се издигат зад тях, и девствените гори, които ги окръжават. Вий си подкрепяте с храна и почивка силите и бързате да напуснете сиромашката печална сграда, за да потънете в омайното царство на вечно тържествуващата разкошна природа. Вий вървите край брега, срещу течението на шумящата Ерма, и се приближавате към основанията на паралелно издигнатите към небесата скали; те притискат реката и тя сърдита, разпенена, шумно скача от камък на камък..."

Алеко КОНСТАНТИНОВ

Из пътеписа "Какво? Швейцария ли?...",
София, 12 октомври 1895 год.

 
 
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар