Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

четвъртък, 11 декември 2014 г.

НУЖЕН ЛИ БЕШЕ ГРЕХЪТ И КОЙ Е ВИНОВЕН?

* Мога да поискам милост и да дарявам такава. Мога да вярвам в Бога и човека. Мога да се надявам. Мога да преобразя света. Мога да възкръсна за нов живот и така отново и отново... * Коледни размисли на един филантроп 

Архиепископ Христо ПИСАРОВ
Седя си доволно на дивана вкъщи и гледам с умиление как моята дъщеря подрежда коледната елха. Ентусиазмът й е толкова голям, че си мисля дали като дете съм преживявал с такава радост тези празници. И въобще, дали тези празници не са само за децата? Знам, че тя по детински вярва в Дядо Коледа, знам, че вярва на моите разкази за раждането на Иисус Христос и е твърдо убедена в грижата на Небесния Отец, Който пази нейните любими майка и татко, баба и дядо и, разбира се, любимата й братовчедка, които с нетърпение очаква да види на празничната семейна вечер.

Радостта в очите й ме кара с благородна завист да погледна в себе си и да намеря тази истинска искра, която да ми дава сили в днешно време да мога да преживея радостта от предстоящите коледни празници, но не като родител и съпруг, не като свещеник или проповедник, а като дете. Защото самият Иисус казва: „Истина ви казвам; ако се не обърнете и не станете като децата, няма да влезнете в Царството небесно.” Чудя се какво ли в мен може да бъде детското и единственото за което се сещам, което наистина ни прави да бъдем като децата е непринуденият въпрос-защо? Защо, татко….?

И в мен започват да бликват потоци от размисли за смисъла на човешката история, за Божието провидение, за смисъла на радостта и човешкото страдание, за войните, за противоречивия характер на човека и…..вече не мога и да се спра. Гледам светлото личице на дъщеря ми се сещам колко труд са положили хиляди радетели и мъченици за вяра и свобода, за да може днес моето дете да празнува в мир и любов празника на раждането на Спасителя. Сещам се и за вопъла на Никос Казандзакис, който имаше дързостта и смелостта да се обърне към Господа и да попита защо този благ Бог, за когото говори християнството, иска кръвта на децата си. Сърцето ми се свива. Защо покрай раждането на Иисус Христос трябваше да умрат 14 хиляди младенци и колко още за името му?

Защо Господи, обикна толкова света, та изпрати единородния си син, когото убихме безжалостно? Въобще възможно ли е вечността да стане съпричастна на човешката история, да се принизи до трагикомизма на човешкото битие? Дали, Господи, тези въпроси към вярата могат да разкрият радостта от тайната на твоята славна победа над егоизма, жестокостта, братоубийството, ненавистта? Мога да изреждам дълго, но не мога цяла вечност, защото Ти си вечността и все пак- защо Господи е нужно да те познаваме в тленността, да ставаме съпричастни на смъртта, нужен ли беше грехът и кой е виновен за това? Знам, ще кажат, че всичко това се осмисля в Неговото възкресение, което се възвести за целия свят. Но дали, Господи, целият свят знае за Теб, дали всяка част от всемира очаква Твоето тържество, дали наистина в тази велика нощ на Твоето славно Рождество цялата вселена е научила за Теб. Ами ако на този свят, в който ние проповядваме, има и други паралелни на него светове, с друга нужда, с друга логика?

Знам, ще ми кажат някои: та нали затова обявихме Твоя Бог за Универсум, за да бъде Бог на всички! А защо тогава трябва да го познаваме с вяра и надежда? Та това е толкова сложно, за някой неясно или неприемливо, че няма как да не се питам отново и отново защо?

-Защо?!
-Моля? - сепнах се аз и усетих как дъщеря ми ме държеше за ръката и настойчиво ме питаше нещо.
-Защо, татко, не ми отговаряш?! Не ме ли чуваш? Колко пъти те питам, тате, дали искаш да ми помогнеш да поставим това ангелче на високия клон на елхата?

Понадигнах се засрамен от това, че не бях проявил участие в нейната енергична работа около украсяването на стаята. Взех коледната играчка и я поставих на мястото, където тя пожела.
-Тате, искаш ли….?

И отново, без да искам, сякаш някакъв вътрешен глас ме облада, с топлина се изпълни цялото ми сърце и аз започнах с тих шепот наум да изговарям: Искам! Искам като децата! Искам да се чувствам невинен! Искам да бъда невинен! Искам да не умират деца! Искам човекът да познае същината на любовта, да забрави за религиозните войни и кръстоносните походи. Да се стопят ледените сърца на религиозните фанатици и човекоубийци. Искам хладният ум на технократи, бюрократи, неправедници и спекуланти да бъде облъхнат от топлината на Светия Дух. Искам да няма смърт. Искам всички хора да се спасят, да станат наследници на Царството Небесно. Искам…

-Татко, какво си се замислил? Не ме ли чуваш? Можеш ли да ме повдигнеш? Искам да закача звездата на върха на елхата. Моля те.
Взех я в ръцете си, повдигнах я и прошепнах тихичко зад вратлето й: мога, мила моя, разбира се че мога. И в този миг душата ми, като че ли в участие с ангелски хор, започна да пее, но някак си не на мястото където се намирах . Мога, разбира се, че мога да помогна на този, който е в нужда. Мога да поискам милост и да дарявам такава. Мога да вярвам в Бога и човека. Мога да се надявам. Мога да преобразя света. Мога да възкръсна за нов живот и така отново и отново. Мога да посветя живота си на доброто. Да бъда състрадателен. Да се възпитавам в култура на поведение, чрез която да бъда проводник на извечната Светлина. Мога да бъда по-красив и да дарявам и другите с красота. Мога да бъда нежен. Мога да бъда миротворец, пророк, свещеник, творец. Мога да стана син Божи. И всичко това да мога да правя, и планини да премествам, любов нямам ли, нищо не съм!

„Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати”
Целия този текст, написан от апостол Павел, прошепнах неволно зад гърба на дъщеря ми. Тя се обърна към мен, прегърна ме силно и рече:
-Татко, нали от всички Бог най-много обича света?
-Да, тате. Бог е любов и затова на Неговото рождество ангелите възпяваха тайнството на обичта Му, чрез която се яви Син Божи в света., като пееха: „Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение.”

-А това само на Коледа ли става, тате?
-Аз мисля, мило мое дете, че Бог обича постоянно света, но всеки човек трябва да започне отвсякъде. Затова празнуваме Коледа, за да имаме възможност да станем по-добри.

-Не може ли тогава по-често да празнуваме Коледа, тате?
-Може, но трябва да знаем, че идва и Великден!

Из ФБ- страницата на Архиепископ Христо ПИСАРОВ, "Вселенска църква на Христос", 9 декември 2014
На снимката: Отец Христо със съпругата си, 14 Юни 2014 г., София

Няма коментари:

Публикуване на коментар