Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

събота, 11 февруари 2017 г.

СОФИЙСКИЯТ МИ КОРЕН


Салон „Славянска фотография”, София, 1915 г.
Пред обектива са Пра-пра баба ми Надежда Кръстева Хаджийка от с. Драгалевци – с трите си внучета: Надежда, Димитър и Тодор. Вуйчо Тошко е по-голямото „момиче“ вдясно, на 9 г. През 1930-е живее и работи в Полша и Германия като машинен инженер, а през 1945 г. се установява в Аржентина. В студиото е намръщен, защото са го навлякли в женски дрехи по някаква странна традиция. Баба Надка - на 7 г., е другото момиче с чадърчето, а Димитър - на 5 г., е с калпачето на столчето. Първият учебен ден личи по тетрадките в ръцете на учениците. Значи е 1 Септемврий 1915...

Баба ми Надка / по мъж Деспотова/е родена на ул. "6 септември", зад дома на поета Иван Вазов, през 1907 г. Завършила Втора девическа прогимназия на ул."Гурко", срещу църквата „Седмочисленици” - Черната джамия, а по късно и Търговската гимназия в София. Малката Надка е майка на майка ми.
На това фото отсъства пра-баба ми Марийка Кръстева – Дунгарова майката на децата. Тя пък е родена през 1883 г. в още по-старата ни къща, където е сега Английската легация на бул. „Левски“, при Перловска река. Затова обичам да казвам, че съм жител на София от.... 1883 г.

Това обаче е леко скромно. Още по-старата ни фамилна къща, на нейните родители - на Баба Хаджийка и Дядо Кръстьо, от стари-стари времена е била в с.Драгалевци...

Скоро, тоест – вече попрезрял, направих ново фамилно откритие... Нещо като снимката на дедо Дечо на хижа "Алеко", ама около 8 до 9 пъти по-старо. Сиреч, на към-то, около 600 години. Бре?!

Когато тръгвах на абитуриентски бал, баба ми Надка, вече на легло и без говор - 1976, накара мама Дора да бръкне в гардероба й, за да ме дари. Беше /и е/ пръстен от сребро. Мислех, че е чипровска школа, стар, фамилен... През сълзи ни даде да разберем, че това е много-много стар фамилен тотем. Благодарих, почистих го от патината, отидох на бал. Имаше и една сребърна гривна, която стана годежен пръстен на жена ми през 1986.

Миналата година чета за тракийско злато около София и рудниците на река Палакария. Гледам и за крепостта Урвич, на която ходя от 40 години. В раздела "Забравеното съкровище" виждам находка, изнесена от НРБ през 1983г, купена на търг в Лондон от ингилизин и дарена обратно на Археологическия музей в София! Златното съкровище от Урвич, датирано от... 14. век Сл. Христа...! Там долу вляво на снимката – „брат“ на моя пръстен? Бре!

Обяснението... Коренът на баба Надка е от с. Драгалевци, което е от т.нар. Цар Ясенов път - обиколния защитен пръстен между селища на бойци, крепости и манастирчета от Софийската Света гора. Изследователят Георги Тахов тълкува името на Драгалевци като "Драги, лъвци!", изречени от Цар Иван Шишман към защитниците на Средец. Сиреч „Драги, лъвове!“, защитници на крепостта Средец... Много, ама съвсем вероятно този пръстен е дарен на някой лъв от моите Пра-пра-деди и е попаднал на моите греховни пръсти...

Това е Софийският ми корен – буйстваме тук поне от 14. век като защитници на крепостта Средец... Корави шопи, "Драги Лъвци" от Драгалефча, днес квартал Драгалевци на София... Чрез моя нескромна милост – чак до началото на 21.век, пак в София, един от малцината оцелели през 4-те фази на комунизъма в БГ стари софиянци... 

Да, на тази измъчена земя все още ме държат малки, но велики неща.
Погледът на старците от Горе...
Старинният пръстен от Драгалевци...
Фамилното кадро на Пра-пра баба Хаджийка и внуци в Ателието на прочутия фотограф и възрожденски революционер Тома С. Хитров /1840-1906/ - авторът  на портретите на Васил Левски, Христо Ботев, Странджата и повечето ни комити хъшове от Влашко, Белград и Нова България.

Ето го и пръстенът от Драгалевци - на фукливо мое ретро фото от 1978 година.
Георги-Момчил

Няма коментари:

Публикуване на коментар