Змей Горянин – забраненият

23 август – Европейски ден за почит към жертвите на тоталитаризма

Змей Горянин е написал повече от 50 книги – трилогията "Дунавът тече", романите "Бачо Киро", "Звезда керванджийка", "Ний умряхме – да живей народа", "Силата на робите" и др., повести и разкази – значителна част за деца и юноши, стихосбирки, епиграми. Книгите, издадени през 30-те и 40-те години, са в забвение, а неиздадените вече половин век чакат срещата си с читателите. Сред последните е и "Спомен за моя приятел Елин Пелин".
Първите си исторически разкази печата през 1929 г. в пловдивското юношеско сп. "Детски живот". От 1930 г. живее в София. Книгите си от библиотека "Робство и освобождение" по-късно събира в сборника "Непобедимите". Участва с отделни исторически разкази в библиотека "Герои" под редакцията на Л. Станчев. Издава книжки от библиотека за деца и юноши "Златен клас", "Отбрани приказки", "Джудже", "Завети", "Родно гнездо", "Златна библиотека", "Древна България", "Чудните книжки". Превежда от руски и френски език. Змей Горянин (Светозар Акендиев Димитров) се подписва и с псевдонимите: Камен Къщов, Стоимен Найденов, Селестен, Станимир Станев, Аждер, Димитър Соколов, Марин Василев, Захария Лютаков и др.
Сътрудничи с критични бележки, стихове, хумор и сатира на списанията "Хиперион", "Българска мисъл", на вестниците "Литературен глас", "Светлоструй", на седмичните литературни страници на ежедневниците "Зора", "Време", "Пладне", "Земеделско знаме" и др.
През 1944–1945 г. Змей Горянин е обвинен от Народния съд във "великобългарски шовинизъм", поради интереса си към българската история, който расте с издирването на материали за художествените му творби. Обстановката в родния му град Русе (р.1905 г.) го свързва със събития и дейци на национално- освободителното движение на българския народ, отразени в трилогията му "Дунавът тече", "Силата на робите" и "Утолена жажда". В ранното си поетическо творчество отразява съдбата на Добруджа и нейното българско население.
Единственото чувство, което пронизва цялостното творчество на писателя, е породено от любовта му към българската история и към борбите за свобода на българския народ.
Той е осъден на една година затвор. Последствията са жестоки за твореца – заличен е от литературния живот, творбите му са иззети от обществените библиотеки. Изолиран от всякакви публични изяви, животът му преминава в самота до смъртта му (при неизяснени обстоятелства) на 25 август 1958 г. След 7-годишно доброволно изгнание Змей Горянин е погребан в двора на манастира "Седемте престола", Софийско – сред божествените красоти на Искърското дефиле.

Източник: RUSE NEWS
Снимки: Интернет

Мездра – предградие на София, 1928

Вдъхновено, аргументирано антрефиле от кмет Иван Мишев за бъдащето на Искърското дефиле

Мездра е вече малко градче, но и то помисли за плаж и си уреди такъв, който привлича маса посетители. От ред години се очертава като курорт. Жените като отидат да перат на Боденската река от моста на Кременското шосе до цигларницата на Я. Тасев, най – после изпират и телото си, т.е. направат студени бани.
На река Искър срещу „Калето” от една-две години се правят не само хладни бани в реката, но и пясъчни на горещия пясък. Това увлече всички и тези бани за всички станаха една насъщност. Има даже вече и мъжки плаж срещу „Калето” и женски – срещу върбака на Боденски, гдето бе воденицата на Бошняците. Тези бани могат да създадат едно бъдаще на Мездра.
Държавата сваща това и затова от ред години пуска в всеки праздничен ден увеселителни влакове с намалени цени до Мездра и днес даже Мездра за мнозина като че е предградие на София.
Не ли отделни селца около историческия Акропол се съединиха в антични времена и образуваха Атина? Кой не помни, че Бояна и Драгалевци беха на 10 – 12 км от София, а сега са едно с нея?
Енцидентно ни хрумва, че един руски генерал, освободител на Враца е предлагал Враца да се премести, гдето е сега Мездра, защото там няма бъдаще. Какъв ум и предвидливост! Ето 50 години от тогава – Мездра расте и напредва... Бъдащето работи за нея.

Иван Мишев,
Кмет на Мездра, 1928 г.

Източник: ДАА-Враца
На снимките: „Студени бани” в река Искър на женския и „пясъчни на горещия пясък” в мъжкия плаж край Мездра, 1920-те

От архивите на МВР: 2618 смъртни и 1226 доживотни, 1944-45

На 13 август 1961 г. започва преграждането на Европа с Желязна завеса – Берлинската стена. На 13 август 2010 (днес) МВР предава официално част от супер-секретните си архиви на Държавна агенция „Архиви”. Миналата година на тържествата по повод 20- годишнината от падането на Стената България не бе спомената сред страните с антикомунистическа съпротива. При опит да преминат Берлинската стена умират между 125 и 206 граждани на Източна Германия, бягащи на Запад. Това е статистиката за най-известния символ на Студената война.

Какво научаваме днес за България покрай секретните архиви?

„Предаването на архивите на МВР започна през 2006 г., но почти веднага беше прекратено. После беше обявено, че ще бъде направено и през 2008 г., но реално става едва сега.

Народен съд е била наречена институцията, създадена след преврата на 09.09.1944 г. за съдене на управляващите страната след 1 януари 1941 по време на участието на България във Втората световна война. Бил е използван за разчистване на политически сметки с огромен брой политици и интелектуалци - писатели, художници, журналисти, които не са изразили симпатия към новата власт на Отечествения фронт.

Процесите са били 135, присъдите - 9 155. Осъдени са били и хора убити в първите дни след 9 септември. На смърт са били осъдени 2618 души, издадени са били 1226 доживотнни, 8 20-годишни, 946 15-годишни, 687 10-годишни и 3741 по-кратки присъди. Много от осъдените на затвор са починали веднага след приключването на съда от изтезания.”

След 20-годишни недомлъвки, рахат-лакърдии и какви ли не газетар-коконски клюки, обиждащи достойнството на всеки мислещ българин,
ИСТИНАТА ВЕЧЕ Е ДОКУМЕНТИРАНА ОФИЦИАЛНО:

Присъди от Народния съд – 9 155, осъдени на смърт – 2618, с доживотни присъди – 1226....

МНОГО ОТ ОСЪДЕНИТЕ НА ЗАТВОР СА ПОЧИНАЛИ ВЕДНАГА СЛЕД ПРИКЛЮЧВАНЕТО НА СЪДА ОТ ИЗТЕЗАНИЯ.

Източник: VESTI.bg
Достъпни са вече най-дълбоките тайни на МВР

Фото: Дължим цялата истина и на децата, и на Европа
(Снимка от вчера в с.Костенец, Софийско)