Змей Горянин е написал повече от 50 книги – трилогията "Дунавът тече", романите "Бачо Киро", "Звезда керванджийка", "Ний умряхме – да живей народа", "Силата на робите" и др., повести и разкази – значителна част за деца и юноши, стихосбирки, епиграми. Книгите, издадени през 30-те и 40-те години, са в забвение, а неиздадените вече половин век чакат срещата си с читателите. Сред последните е и "Спомен за моя приятел Елин Пелин".Първите си исторически разкази печата през 1929 г. в пловдивското юношеско сп. "Детски живот". От 1930 г. живее в София. Книгите си от библиотека "Робство и освобождение" по-късно събира в сборника "Непобедимите". Участва с отделни исторически разкази в библиотека "Герои" под редакцията на Л. Станчев. Издава книжки от библиотека за деца и юноши "Златен клас", "Отбрани приказки", "Джудже", "Завети", "Родно гнездо", "Златна библиотека", "Древна България", "Чудните книжки". Превежда от руски и френски език. Змей Горянин (Светозар Акендиев Димитров) се подписва и с псевдонимите: Камен Къщов, Стоимен Найденов, Селестен, Станимир Станев, Аждер, Димитър Соколов, Марин Василев, Захария Лютаков и др.
Сътрудничи с критични бележки, стихове, хумор и сатира на списанията "Хиперион", "Българска мисъл", на вестниците "Литературен глас", "Светлоструй", на седмичните литературни страници на ежедневниците "Зора", "Време", "Пладне", "Земеделско знаме" и др.
През 1944–1945 г. Змей Горянин е обвинен от Народния съд във "великобългарски шовинизъм", поради интереса си към българската история, който расте с издирването на материали за художествените му творби. Обстановката в родния му град Русе (р.1905 г.) го свързва със събития и дейци на национално- освободителното движение на българския народ, отразени в трилогията му "Дунавът тече", "Силата на робите" и "Утолена жажда". В ранното си поетическо творчество отразява съдбата на Добруджа и нейното българско население.
Единственото чувство, което пронизва цялостното творчество на писателя, е породено от любовта му към българската история и към борбите за свобода на българския народ.
Той е осъден на една година затвор. Последствията са жестоки за твореца – заличен е от литературния живот, творбите му са иззети от обществените библиотеки. Изолиран от всякакви публични изяви, животът му преминава в самота до смъртта му (при неизяснени обстоятелства) на 25 август 1958 г. След 7-годишно доброволно изгнание Змей Горянин е погребан в двора на манастира "Седемте престола", Софийско – сред божествените красоти на Искърското дефиле.
Източник: RUSE NEWSСнимки: Интернет
Няма коментари:
Публикуване на коментар