Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

вторник, 24 август 2010 г.

Много са жертвите, Вяра, много...

В късните новини на Канал1 снощи просветна искрица памет по повод отбелязвания вече трета година 23 Август – Европейски ден за почит към жертвите на тоталитаризма. Туй- онуй, „Пакта Сталин – Рибентроп”, разговор с разследващия журналист Христо Христов, равносметка за избитите от двата режима през Втората световна война, спомени на ветеран... И накрая – хоп :”...в България жертвите не са толкова много, но и ние...” нали сме вече членове на ЕС (и датата е официална и задължителна), та затуй, уважаеми зрители, се осмеляваме по националния канал...

Уважаема г-жо Вяра,
Вярно е, че тази кратка искрица стопли сърцата на много българи, сърбали попарите на комунизма, вярно е, че доскоро (докато на най-високото кресло на националната телевизия седеше директорката, именувана на Владимир Улянов – Ленин) това изобщо нямаше да се случи, но ми се ще да издърпате ушите на младите си колеги (или техните редактори):

НАЦИОНАЛНАТА ПАМЕТ НЕ Е ХАЛВАДЖИЙСКИ ТЕФТЕР ИЛИ ИГРА „ТУКА ИМА, ТУКА – НЯМА”.

Двайсет години след падането на Берлинската стена, след работата на хиляди научни работници по изясняването на зверствата, заляли Европа и света през ХХ век, не бива да се пускат такива „гълъбчета” в българския национален ефир. Въпреки че Сталин и Хитлер са избили милиони човешки същества, в България (отнесено към населението й) жертвите са десетки хиляди...
Много са, Вяра, много са...

Из фамилния ни архив: Погребението на Крум Славков Дамянов (прадядо на дъщеря ми по майчина линия) – 29-годишен, комунистически лидер от кв. Красна поляна- София, застрелян „по погрешка” от другарите си още и на самия 9 септември 1944 г., веднага след завземането на полицейския участък там. Умен, свестен, искрен човек – тоест „неудобен” за изгряващата „работническо-селска власт”. Резултатът: три сирачета – на 3, на 5 и на 8 годинки.

Сега ще ви копирам част от статия, публикувана на 9 септември м.г. по спомени на очевидци. А в края на текста, ще дам линк на редакторите ви към Световния музей на комунизма – Вашингтон.

НАШИТЕ ДАННИ СА ЗА НАД 300 000 ЖЕРТВИ НА КОМУНИЗМА, А АМЕРИКАНСКИТЕ (ОТ ГЛОБАЛНИЯ МУЗЕЙ) – 222 000 ЖЕРТВИ НА САТАНИНСКИ ИЗВРАЩЕНИЯ НАД ХОМО САПИЕНС В БЪЛГАРИЯ.

Из статията „Пребройте колко избихте на 9-ти!”, по спомени на свидетели, от Христо МАРКОВ, Пловдив 2009 г.:

„Според специалната комисия, разследваща жертвите на комунистическия режим, убитите от 9 до 12 септември 1944 г. без съд и присъда са 18 742 души; осъдените на смърт от т. нар. „народен съд” – 2 730 министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители, а преминалите през лагери, затвори и интернирани в периода 1944 – 1962 г. – 298 000 души. Това са само „официалните данни”, т.е. намерените имена „по документи”...
А да спомним и някои от безспорните факти след Девети. Според официалната история на БКП към 1 юни 1944 г. в китните гори е имало точно 1 432 партизани, включително и нелегални, а според мемоарите на Цола Драгойчева те са по-малко и не надхвърлят 1000.»

Цялата статия е кратка, но потресаваща:
http://www.plovdivmedia.com/15316.html

А ето и присъствието на България в световната картина:

http://bulgaria.globalmuseumoncommunism.org

Няма коментари:

Публикуване на коментар