Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

сряда, 22 април 2009 г.

1883 – Безумно смели бициклетисти, същи циркови акробати


В края на XIX век, заедно с останалите културни и материални придобивки, в България се появяват и първите велосипеди. Те са закупени от богати, авантюристично настроени младежи по време на следването им в университетите на тогавашните Австро-Унгария, Германия, Франция и Италия. Появата на първите велосипеди в страната предизвиква фурор по градове и села. Бициклетистите си създават ореол на безумно смели хора. Също така им се носела славата на истински атлети - с чувство за равновесие като на цирковите акробати.
Първият велосипед в България, София -1883 г.

На 3 януари 1889 г. е създаден Софийски бициклетически клуб с 16 членове, повечето от които германци. Затова и първият му устав е отпечатан на немски. През март 1899 г. членовете на клуба са вече 78 и това кара настоятелството да "ходатайства пред общината за едно градско място за велодром и павилион до него". Пак с протекции от колоездачното дружество кметството прави и "една алея за велосипедисти от Орловия мост до края на градския район".


Орлов мост – тук е започвала първата велосипедна алея у нас, 1899 г.

През 1898 година се появява и Пловдивското Колоездачно Дружество „Цар Симеон”. През 1905 г. тогавашният кмет на града - Христо Милев, осигурява място за построяване на колодрум край Станимашко шосе. Чак през 1932 г. започва строителството на модерен колодрум с бетонна писта и трибуни. На 16 април 1939 г. официално се открива спортното съоръжение и бива наречено на името на клуба – “Цар Симеон”.
На 3 август 1902 г. в Русе е основан Българския колоездачен съюз, а за първи председател на Управителния му съвет е избран полк. Георги Вазов.

Официалното откриване на софийският велодром става на 15 август 1900 г. с "големи надпреварвания". Стичат се не само софийски, но и провинциални велосипедисти. Те се съревновават в дисциплини като: церемониална езда, по време на която музиката свири "Колоездачна песен", надпреварване за спомен, бавна езда на 200 метра, велосипедни игри за всички желаещи, надпреварване за рекорд на България за 1900 г. на 1609 метра.

Френска фотошега от онова време

През 1908 г. е отпуснато "място от около 20 декара зад Александровската болница, край шосето за село Княжево". На него през 1911-а е построена елипсовидна писта с дължина 333 метра. Виражите са малки, но позволяват провеждане на състезания и там дори е организиран национален колоездачен събор.
Балканската война спира усъвършенстването на този колодрум, а през 1912-а построеният вътре временен павилион-бюфет е разрушен от складираните в него взривни материали на Македоно-одринското опълчение...
На 3 януари 1922 г. сп."Български колоездач" пуска следната дописка: "Българското съюзно колоездачно дружество е получило от Столичния Градско Общински съвет 60 декара место в Борисовата градина, в местността "Пустинята", в замяна на отнетия му колодрум. Интересно е в случая да се отбележи, че комунистическите съветници гласуват против отпускане на това място, като смятали колоездачното дружество за буржоазно занимание. Управата на софийското колоездачно дружество е амбицирана да направи модерен колодрум с бетонна писта заради Балканиадата през 1931 г. За целта "са откупени специални планове и детайлни чертежи от знаменития капацитет на колодруми - парижкия архитект Ламберг". Съществена парична подкрепа оказва Българският олимпийски комитет, едно рамо удря и тогавашният министър на войната ген. Кисьов.
Пощенски марки, ознаменуващи събитието

В крайна сметка столицата се сдобива с "колодрум, какъвто няма не само на Балканския полуостров, но и в доста от напредналите държави в Европа". Спазени са изискванията дължината на циментовата елипса да е 333 м. Ширината на трасето е 6,60 м, а наклонът на виражите - 38 градуса. Цялата бетонна конструкция лежи върху здрави бетонни колони. За отбелязване е, че само циментовата писта струва около 1,5 млн. лева. Така между 27 септември и 4 октомври 1931 г. Балканиадата се провежда върху едно наистина свръхмодерно за времето си съоръжение. Освен български, участват и колоездачи от Гърция и Югославия, но нашите са ненадминати и печелят всички титли. И това е напълно логично, защото по това време у нас има 37 колодрума, в Югославия - 2, а в Гърция - нито един. В следващите години към колодрума се построяват и прилежащите помещения - съблекални, бани, ремонтни работилници, складове, павилиони. До Втората световна война на съоръжението се провеждат няколко държавни първенства и много международни състезания.

Състезание между отборите на България и СССР, 1950 г., Софийския колодрум


Източници: http://pridvorni.blog.com , личен архив, интернет

Няма коментари:

Публикуване на коментар