Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

петък, 10 април 2009 г.

Статуята на републиката е направена от гипс, тази на Сталин - също

Снимка колкото кибритена кутийка ме накара да се почувствам горд откривател на любопитности на територията на моя дом. Една от десет в разтегателна диплянка – хармоника тя изобразяваше голяма бяла статуя точно на входа на Морскта градина във Варна. Сетих се за какво става дума и реших да я пазя за коледна картичка до колега, издател от Варна. Дойде време, пратих му я без пояснителен тект, а като шега – загадка. Хрумката му хареса и я разшири в рубрика.

И както предполагахме, това малко снимче (увеличено за екран) предизвика сериозен интерес сред варненци. Не беше никакъв майтап, а най-гола, фотографирана и откровена истина.


Близо 7 години морската столица на България е афиширана като съветски град. От 20 декември 1949 г. до 20 октомври 1956 г. Варна носи името "Сталин", по името на Йосиф Сталин. Статуята в центъра на Морската градина е негова.

Мислещите хора около варненското издателство се опитваха да намерят точните параметри на този факт, появи се дискусия, трябваше да им напиша по-дълго обяснение. И неочаквано и за самия мене си направих някои съпоставки, които трябва да споделя.

През 1946 г., когато обявяват България за Република, срещу Двореца в София (на мястото на бъдещия мавзолей) държавата издига статуя в прослава на събитието.

Пощенска марка, ознаменуваща датата.

Пл.”9-ти септември”, Статуята на републиката

Поради краткия срок за издигането й, скулпторът Александър Занков – първи приятел на дядо ми, я издига от гипс с уговорката, че след като бъде отлята от друг материал, ще бъде сменена. Аз се познавах с чичо Сашо, ходех в ателието му на ул. „Раковски” срущу Пожарната, но дядо ми вече беше починал. Затова само мога да предполагам, че въпросната Статуя на републиката, за да не се разложи от дъжда, е била обработена от дядо ми като „изкуствен мрамор”, както пише и на визитката му от онова време:

Такава например е технологията на скулпторните композиции в Съдебната палата, също обработвани от дядо ми Дечо. Същата технология е използвал и за отливането на малките пластики на Андрей Николов (една от които дори имах аз, но преди 15-тина години я счупи малкият ми племеник. С много ровене в архива ми от негативи успях да намеря изображение моята изящна кукла.
Когато през 1949 г. умира Георги Димитров и мавзолеят му е построен за пет дни, Статуята на републиката съвсем лесно е разбита, защото на практика е от гипс.

Предполагам, че статуята на Сталин в Морската градина на Варна е била изработена по същата технология и затова в условието на загадката съм се изразил „временна украса”. Категорично статуята на входа на Морската градина е на Сталин, за което говори и друг ракурс към величавия монумент.
Три години след смъртта на вожда на народите, когато името на Варна е възстановено, тази „временна украса” (според мен) просто е била разбита на парченца и изхвърлена на някое сметище. Но наистина трябва да се допитаме до местни възрастни хора и историци – това е лична моя трактовка, породена от съдбата на Статуята на републиката в София.

Що се касае до спомена на проф. Коева за статуя на Георги Димитров във Варна, за който искрено й благодаря, аз не мога да бъда компетентен – може би трябва да се обърнем към историческия музей. Това, което съм виждал в края на 70-те или началото на 80-те, е барелеф на Георги Димитров на фара на пристанище Варна.

Снимките от 1927 и 1908 (Сн.7,8 и 9) говорят, че в същия овал от мемориала на Фердинанд, за да не се разбива конструкцията на фара, само е сменен барелефа с този на Георги Димитров. Тук става дума за бронзова отливка, която може и да е запазена някъде. Сензация ще бъде, ако се пази и бюста на Фердинанд, но може би отдавна е минал през леярните.

Може би на първо време трябва да се провери стои ли още овалът на фара във Варна и има ли там някоя „забравена” историческа личност.

Последната фотография оставих за душевен смут и естетически потрес. Направена е на 27 май 1951 г. пред Народния театър „Иван Вазов” в София.

Дали г-н поетът и драматургът Вазов е ходел с ботуши и куртка или статуята пред театъра е на някой друг?!

Момчил ПОПОВ

Илююстрации: Архиви "Никола Стоичков" и "ПоповАрт", "Ретро България"

Кои са те? Загадки от старите ленти

Няма коментари:

Публикуване на коментар