Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

понеделник, 14 февруари 2011 г.

С крясъци и попръжни: „Жени и вино! Вино и жени!”

Артистична компания в градина на софийска бирария, 1920 г. (Фотографията е рядкост за тогавашните нрави - и дамите са в поза „Наздраве!”)

В скрежното утро на стария си празник св. Трифон се надигна рано - рано. Отвори празния хладилник, разчеса замислено кълбовидните си мълнии, пък като не намери нищо за закуска, цъкна копчето на голямото национално радио „Хоризонт”. Да чуе времето, обстановката, туй – онуй, че днес работа го чака... Не че има нещо по така, ама така, по навик: от годините на „бурния разцвет” и конгресите, та до наши дни... То с тия кахъри и едни новини като хората не можеш изкара...

Откак пак се заевропейчихме, на 14 Февруари – св.Трифон Зарезан, по българско се яви нов светец – любовчия. С ловки бобичеци и еротични фокуси тоз хъшлак- фармасонин Валентин, вече 20 години се опитва да бутне Трифон на сянка. Я в някоя витрина на етно музея, я в изтрезвителя, я на терикота под масата...

Зададе ли се 14 февруари, започват да хвърчат такива любови от станиолени сърца с хелий, хартиени целувки и подобни от електронни амбалажи, че бай ти св. Трифон трябва да се хване здраво за чашата, да не го издухат. Опитва се да кресне срещу модния вятър, че тук е прародината на виното, че още древногръцкия поет Омир в „Илиадата” е възпял черното вино на траките. И затуй по тези земи трябва много да го тачат. Пък да си се целуват, колкото щат...

Надвиква се с чалгата, думайки, че вече 110 години българите си имаме и химн на виното и любовта.... Написан от такъв поет, бохем, любовчия и скандалджия, че лейди Гага от яд може само да си натика грамофончетата „Грами” в.... ушите. Ама не го чуват, а си тикат шекерени близалки под всякакви форми между устните...

Кирил ХРИСТОВ

ЖЕНИ И ВИНО! ВИНО И ЖЕНИ

I

Прости мъртвило, роден край, прости!

Пред мене нов живот се днес открива,

с нов трепет се сърцето ми опива,

и моят дух неудържим лети

към щастие - към бури и вълненйя?

Пиян съм аз от мойте младини!

Тъй хубаво е всичко окол мене!

Жени и вино! Вино и жени!

II

Колиба кривнала е ваший храм,

кандило слънцето ви е... - Плъзнете

по призраци, а мене оставете

да поживея, както аз си знам:

в безумства и вов вихрени наслади!

И погребалний ми ли чуйте звън,

не ме окайвайте, че сили млади

прахосал съм: то беше дивен сън!

III

О, нека отлети живот крилат -

ала със пълна чаша във ръката,

кога тъй сладостно шуми главата,

когато цял е в рози Божий свят!

И нека отлежала се отпусне

на топломраморните й гърди,

несвестно нека шепнат бледни устни:

- Ах, тихичко ми пей, не ме буди!...

1897/1939

Пивница „Елин Пелин” в старата махала . (Рекламна фотография от търговско индустриалния каталог на София, 1934 г.)

Леко отегчен, но готов за нови крамоли, тази сутрин св. Трифон стана рано. Отвори празния хладилник, разчеса символа на любовта, пък като не намери нищо за закуска, цъкна копчето на голямото национално радио „Хоризонт”. Да чуе времето. Надумал се бе със св. Георги (со звончето и со фелисопедо) да пошарят из Софийско равно поле... Видят ли сърце (балон-хелий), мигом да го промушат с копието и да го сразят. Во веки веков! Като в песента със змея...

Но си чу името в новините и замръзна: „Днес отбелязваме 14 февруари – Празникът на виното и любовта. На този ден – св. Трифон Зарезан (по стар стил) българските лозари и винари от незапомнени времена зарязват лозите за здраве и берекет ....”

Бъдещи специалисти на излет с грамофон (Ученици от Лозаро-винарското училище –Плевен, със своя учител, поета Никола Ракитин, сред природата, 1 май 1931 г.) Същото училище е създадено през 1890 г., тоест преди 120 години…

Прималя му от кеф, прималя му от радост на покровителя на гуляи, дегустации, ишмидемьета, другарски срещи, банкети (именуеми напоследък „тийм билдинг”), притопли му под лъжичката, та седна. Дори се присегна към оканицата с вино... Не, рано е още! Скочи и хукна по дестинация Негован – Локорско. Да издири св. Георги, да му се похвали. После трябва да вземе леко нагоре, че да успокои поета Кирил Христов. От две десетлетки седят с дядо бог Дионисий в Шопския облак над Витоша и рецитират. С размахан пръст срещу телевизионната кула, с бурни крясъци и попръжни: „Жени и вино! Вино и жени!”

Момчил ПОПОВ

Снимки: Архив „Иван Иванов”, ДАА - Плевен, Интернет

Няма коментари:

Публикуване на коментар