Д У Е Н Д Е

- За едно кафене в Прага, река Вълтава и есето на Ф.Г.Лорка

Дуенде?... Калта от Вълтава и мрака на речните прагове... До проникващото и пронизващо слънце, когато се появи... Кога се появява слънцето? Дълго е бродила из мрачните като в средновековието улички, премръзнала от студ и очи, с премерена хладна вежливост, докато стигне до реката. Сребриста, подскачаща по праговете на „Сметаново набрежи" или тъмна и тайнсвена, с върби и сенки около „Стрелецки остров"... Дуенде?... Докато през август реката реши, че повече не може да влачи непрекъснатия туристически възторг върху кораби и лодки с полупияни гласове, да изглеждат добре на фотографски снимки и безброй камери.

Стихията има друга логика. Като че самият Шива заприижда на тъмни вълни, преобръща представи и надежди, възгледи и очаквания... В началото на новия, още по-безумен век... Дуенде?... Да! Дуенде. Ф. Г. Лорка представя през 1933 година в Буенос Айрес това есе пред обществото „Приятели на изкуството". Случайно ли той е испанец, а родната му земя вече е предистория и история на толкова следващи реминисценции... Всъщност, испанец  ли е убитият от франкистите Лорка? Той самият се нарича „животист". В закономерната си непоследователност, кой друг, ако не такъв като Лорка, приятелят на Мануел де Фая, на птиците и андалуската дълбока песен „канте хондо", може да роди дума като дуендето. Което, както сам твърди, не е действие, а сила, борба, не размишление...
______

Лидия Гълъбова е завършила Българска филология и Публична комуникация в Софийския университет.  Автор е на поетичните книги „Изгубения модел” (1994), „Процеп” (2001), „География на душата” (2006) и „ Ангелите на града” (2008). От началото на 2000 г. живее и работи в Прага.
______

Дуенде! Досами Вълтава. „Дуенде" на една малка уличка, откъдето по стълбите се излиза на крайбрежния булевард след Староместкия площад. Тук дуендето спи под звуците на Сметана, а отгоре всичко е привидно спокойно... Само душата, която може да изтръгне от себе си признанието, че „противоречието е светлината на поета" може да роди и думата дуенде. Самият той не дава точно определение в забележителното си есе: „Няма карта, нито опит за търсене на дуендето. Известно е само, че то изгаря кръвта като силен цяр, изтощава и отхвърля цялата заучена и изящна геометрия, разчупва стилове и се опира на цялата неутешима човешка мъка".

Реката... Защо реката й се явява като ръката на дуендето? Чия ръка, коя река? Какви си ги измисля, като в полусън стига до кафенето с това име. На самия вход, в скромна дървена рамка, стои откъс от есето на Лорка, достатъчно е да обърнеш глава. Негов основател е Марцел Хруби, бивш рокаджия и потомък на актьори, живял в Щатите и върнал се оттам. Той е обладан от желание кафенето му да не бъде като останалите в Прага. В него могат да се срещнат пътуващи и оставащи по задълго пишещи, артисти, художници, студенти отвсякъде. Кафето се състои от две части - в първата с маси и бар можеш да срещнеш всекиго, да поговориш. Втората част е с по-уютен интериор, който еклектически  съчетава разни стилове с конгломерат от вещи, снимки и портрети, с малък, в испански стил свод, като олтар и син ъгъл, от който струи светлина. По-нататък са разположени места за сядане, в които можеш да се уединиш, а отгоре те благославят икона на Христос, репродукции на Русо Митничаря, Ван Гог, тук дори и музиката звучи различно...

Интервюто, което направих с Марцел Хруби, беше излъчено по националното радио и е вече история. Дори „Дуенде" смени собственика си. Но остава Вълтава и остава дуендето на Лорка за този, който може да го преживее и да не бъде повлечен от равнодушието...

Лидия ГЪЛЪБОВА
Из „ Ангелите на града”, Сф, 2008