СТРИГАН СЛЕД ПОРЕДНИЯ АРЕСТ, 1978

Трудов лагер на Строителни войски гр. Ст. Димитров (Дупница), 1976-1978 г.

Анонимен "хомо совиетикус" оня ден ме нарече в блога ми "kreten". И добави: "parvo si nauchi tvoita istoriq sled tva sa interesuvai ot mnenieto na anglichanite loina topko"... Коректно и любезно му отвърнах по пощата: "bokluk pliakan v ustata - ligava pradnia". За да съм още по-ясен, а и да спазя препоръката му, трябва да добавя. Въздържам се да удрям. Направя ли го (случвало се е рядко), оня отсреща пада като талпа. И за двамата е лошо. В каторгата съм се нагледал на подобни герои...
........
Приятел от ФБ, служил като танкист: Боец!
Трудовакът аз: А-а, нема що! Само на стрелбите преди клетвата ми дадоха къс Щайер- 1917 г. Будапеща и патрони от 1938 г. с орела на ІІІ райх... Лежешком! А до пулта ми за стрелба стоеше разкрачен офицер с отворен кобур на ТТ-то... Предварително подполковникът ни беше обяснил, че обърнем ли бойното оръжие към офицарята (а не към мишената), тоя разкрачения те гърми директно в малкия мозък... От упор.
Бившият танкист:  Б-х ма-та им...
........
Хубавците с парадни униформи и фасове съм изобразил художествено заради естествения декор с телени мрежи, а именно „Караулното помещение”. Охранявана зона вътре в поделението с малък склад за оръжие, боеприпаси, 2-3 килии за арести, подслон за караулните войници, охраняващи трудоваците, стая за „разкрасяване” с юмруци и ритници на провинилите се лагеристи – „Дежурна стая”. С една дума – ареста на поделението. В съседен град беше пък полковият арест, за още по-провинили се, готови за съд и затвор... И там съм бивал, близо седмица. Изучих арестансткото каре и съвсем се излекувах от клаустрофобията. Какво по-добро?! Подробностите – друг път.

Кадрото горе е запечатало Маестро Попов – Джуниър Грийн (бът Стронг) с приятели трудоваци, току-що излезли от ареста, а преди година – с дипломи от Консерваторията. Занко – със специалност „Флейта”, и Наско – „Обой”. След 2 години коване на кофраж по корекцията на река Джерман Наско никога повече не можа да свири в симфоничен оркестър. Въпреки че обоят е дървен духов инструмент и така да се каже, е роднина на чамовите греди и дъски... Дръжката на теслата – също. Тя е от твърд буков материал. /МП/