На лято 1814 дойде от Бога казеп, сиреч чума, от Изток до Запад да измори от Света половината. Защото и други път е дохождала чума, ала толкова свят не е морила като сега. А от тогава насам, до 1820-а, на султан Махмудово царство проклето Бог даде мир, като да бе благочестиво. Защото вразуми Бог султан Махмуда, та даде изин /позволение/ да се направят черкови с нови темели от Едрине /Одрин/ насам до Пловдивска околия и по Пазарджишко на всякое село, големи и хубави. На тези времена се направи и нашата черкова.
А от 1821-а, да речеш от месец марта, излезе един дявол по Яналийско /град Янина в Северна Гърция/ - Али паша, на царя противник, със силна войска. И го огради орда царска, да речеш до 500 хиляди войска. Биха се много, но нищо не му сториха, защото калето му бе яко. И войската царска там много седя, села и градища изгориха и поплениха. И изсякоха род християнски. Та стана там ока брашно по грош, по 60 пари. Велик глад по сиромаси.
А после пак на този месец, към 25 март, излезе други дявол по Влашко – Влах бей. Пък събра войска и тръгна да обира села. Тогава от всичкото Урумъмеали / Европейска Турция/ се събра срещу него войска турска, та се биха, биха. И покрай Дунава много села изгориха и людете изсякоха и изробиха. Тогава изгориха и изсякоха Галац, Хуш /в Молдова/ и поразиха Покорещ /Букурещ/, Кралово /Крайова/ и стигнаха до Яш.
Тогава излязоха проклетите арменци и евреи на Стамбол /Истанбул/ на плач пред царя и фърлиха кривдата на християните, че са се сговорили да издадат царството турско на московеца. Та тогиз подвели проклетия цар, та хванаха патриарха Григория, без да го питат. Извлякоха го от черкова, от литургия и го обесиха на Воскресение, на втория ден. На този ден едни избесиха, а други посякоха. В тях 12 владици, и протосингели, и калугери, и попове, и дякони. И после обърнаха калъча /ножа/ към християните и изсякоха Бог знае колко хиляди. А малко българи, много гърци и албанци все ги изчистиха из Стамбол, а жени, деца издавиха в морето.
Тогава като обесиха патриарха и други владици и калугери, що рекохме, ги хвърлиха в морето. Та се запали морето и гореше силен огън над телата владишки. И изгоря морето и намаля пет-шест ръста човешки. И тогава не се уплашиха проклетите турци и евреи, ами думаха и смееха се: „Тях Господ не ги е щял на земята, ами и в морето ги изгори със огън.” И не престана огънят дотогава, докато не извадиха телата владишки, та ги закопаха.
И друго: посякоха други патриарх стари Кирил на Едрене, и много калугери, и дякони, и протосингели, и владици, и попове, де що имаше из Едрене, избиха ги и хвърлиха ги из мооста в реката, в Тунча. И после излезе мучение на владици: едни затваряха да измъчват и изобраха ги, други посякоха, други избесиха. На всички градища таквози беше. И калугер вече се не чуеше никъде да има, освен в манастир.
Тогива много начални человеци /местни първенци/ погубиха по градища и по села. Тогава повелиха да се съберат пушките от християните и много ги мъчиха за тези пушки дяволски. И избиха люде много по други места. Тогава не се срещаше хубава носия, червен пояс или празнична дреха на человека, ами все проста и съдрана. Тогава излезе войска от Стамбол и отиде на Мора, та много села изсякоха. А после бегаха моралии по морето и завардиха всички на един остров, та много народ агарянски погубиха пък тия. И после се върнаха едни и дойдоха по Селенишка каза /Солунска околия/ срещу Света гора. Модя, Извор, Варвара и другите села, що имаше там, та ги всички изсекоха, а едни сиромаси жени, деца и мъже бегаха по гората и измряха от глади. Тогива влязоха и у Света гора, та поразиха няколко манастира мали и настана глад велик у Света гора. И после излязоха на плач калугерите при царя да не даде да развалят Света гора. А проклетите турци много искаха изин /позволение/ да изсичат раята, ама еничарите царски не дадоха.
А цар проклети даваше изин, но не смееше пак от еничарите, за да не му намерят вина, че е грешен. За да му се изпълни думата проклета, наредиха на аяните /местните османски велможи/, та изсекоха гората, дето беше открай свят несечена. Тогава се изсече. И ние излезохме с попове, с чорбаджии и отидохме на Медет. Хванахме от Башидската гора, та сякохме до Чифут-алан гората на могилата, все едра и ситна гора. И сетне три пъти ни на тефтиш /разследване/ караха, замалко да ни погубят, но Света Богородица избави ни. И други злини, що теглихме, Бог знае само. Тогива и на тази година ходи поп Богдан и Хаджи Ненчо млади с жена си и децата на Йерусалим. И седяха една година там. И излезоха на Света гора, защо от злина нема път да си дойдат. Така, който прочете тази епистолия /писание, разказ/, да спомене, че писах аз, Теодор даскал.
Тогава посякоха търновският владика, а дяконите му едни се турчиха. А едно малко дяконче много мъчиха и после го потурчиха и него. И дадоха ги да се учат на турска книга. Тогива побесняха турците по всичките градища, взеха да маскарят жени, моми по улиците и да ги водят по лозята с музиканти. Войска тръгна, на всеки ден вървеше. Велико зло правеха, не можеше человек да им излезе насреща. Жени и моми маскаряха, мъже убиваха, ала Бог и Светата майка божия ни опази нас тука, така що аянинът по-добре да не идва. Тогава на София владиката затвориха и седя много затворен с попове, с протосингели, с дякони, с калугери и с чорбаджиите. И погубиха няколко чорбаджии.
Тогива на Враца владиката Методия, вързан със синджир под кон, закараха на Стамбол. Тогава насмалко да погубят нашия владика Антима, но го обраха, всичко му взеха. Случи се велико зло с християнския народ, Бог само знае, человек не е възможно да изкаже.
После завардиха се хората от морето, та прати царя силни оръдия и се биха с моралиите две три години. Но нищо не можаха да сторят, ами много свят агаряянски погубиха и поробиха. Та стана конското месо повече от 12 гроша оката и кучетата си изядоха. Тогива се потурчи даскал Панайот Паун от Етрополе.
-------------
Даскал Тодор ПИРДОПСКИ, Летописни бележки за годините 1814- 1826, Приписка към Протопопинския дамаскин от 17 в. Публикуван от Б.Цонев, „Един важен дамаскин от 17 век”, Годишник на Соф. у-т, кн. 8-9, 1912-1913 г. Осъвременен препис Момчил Попов, 2014 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар