ПРАЗНУВАХМЕ НАЦИОНАЛНО - 3 МАРТ 1994

- Из поредната ми непубликувана книга  „СИНИЯТ БАСТУН /лутанията на един грешник из Райската градина на грешниците/ ” – Есета, писани на деня, в който са се злополучили

 От Момчил ПОПОВ

На този ден президентът се пошегувал, че превърнал рожде­ния си ден в национален празник. В тесен, интелектуален кръг. Но телевизията улови "шегата" му и я пръсна над цялата "празнуваща" страна.

Празнуваше българинът в новия си кат анцунг, купен за по­следно преди пет -шест години.

Празнуваше човечецът пред сухите чешми и пълните легени в смърдящите, но устремени към демокрацията тоалетни.

Празнуваше българинът по кварталните опашки за хляб сред търкалящи се кашони и боклуци под липсващите национални фла­гове. Споделена радост грееше от очите му за новите цени на хляба.

Празнуваше за предстоящата актуализация на градския тран­спорт (по-конкретно и единствено цените на билетите).

Празнуваха пенсионерите с новите цени на парното, които съвсем ще ги отучат от вредния навик да се хранят.

Празнуваха шофьорите по новите, демократично разорани шо­сета.

Празнувахме, че за пет години икономически се наредихме отзад напред първи. А отпред назад - след Албания.

Празнувахме драстично нарасналите случаи на туберкулоза.

Празнувахме в умиление новия отрицателен демографски  ба­ланс.

Празнувахме новата наркомания и страшната безпътица из българските училища.

Празнувахме, че жизненият ни стандарт е 30 пъти по-нисък от този на развитите страни.

Празнувахме, че 80 на сто от българите, тоест б милиона и 400 хиляди човекоединици сме под социалния минимум.

Въобще, голяма и всеобща веселба падна на националния ни празник - рожден ден на президента Желев. За другия 3 март обаче властите да се поправят. Да не ни държат его-умислени по кухните над чиниите боб, а да ни съберат на едно стадионче - с флагове да ваем Неговия лик. Както правилно постъпва колегата Му от Изток, Новият Велик Кормчия Ким Чен Ир.

Момчил Попов, „Празнувахме национално”, 1994