От Йордан ВАСИЛЕВ
Ще ви разкажа една интересна история.
През февруари 1945 г. заседава първи състав на Народния съд - за регенти, министри, генерали и др. Приключват на следващия ден и трябва да четат присъдите. Вечерта се обаждат на Сталин, за да му докладват. Той пита колко са смъртните присъди. Отговарят му - седем. Сталин нарежда - да станат 100! Впоследствие всички присъди от 10-20 г. затвор стават смъртни. И тогава става чудо със Станислав Балан, съветник на цар Борис Трети, осъден на три години условно. Той е най-малкият син на акад. Александър Теодоров Балан.
В деня на присъдите Станислав Балан получава 10 години, арестуват го в залата и го пращат в затвора. Продължението е още по-странно.
Проф. Александър Балан се сеща, че на младини като учител в Трета мъжка гимназия е имал ученик на име Вълко Червенков. Иска среща, Червенков го приема с внимание и Балан му разказва какво се е случило със сина му. И... какво значи комунистическо правосъдие? След 3-4 дни Балан-младши е пуснат от затвора. Е, не му дават да работи, преследват го, но е на свобода. Минава време, един ден Станислав Балан пазарува в партера на ЦУМ. В този момент някакъв отчаян човек се хвърля от третия етаж и пада върху Балан. Резултатът е - два трупа. Каква съдба! Да се отървеш от Народния съд и да загинеш в ЦУМ. Това ми го разказа акад. Петър Динеков.
Йордан ВАСИЛЕВ
Из интервю за в. "Труд", 12.2.2015
На снимката: Първият ректор на Софийския университет, мраморният Акад. Балан /1859 – 1959/ пред Философския факултет в кв. Изток.
Няма коментари:
Публикуване на коментар