Вино, екзотика, страсти в софийския „Фоли бержер“ – днешния
„Син Сити“
В жаргона на столичната бохема по това време вече успешно
шества думата „къркачи“. Но да не нарушаваме почитанието на собственика към изисканата
клиентела... Вестникарска реклама – покана от 1920-е с подробни обяснения на
какви развлечения ще бъдат подложени гуляйджиите в...
„НОВА АМЕРИКА“
ГОЛЕМИЯ ЗИМЕНЪ САЛОНЪ „НОВА АМЕРИКА“, КОЙТО Е ОТЪ ДЪЛГИ
ГОДИНИ ЕДИНСТВЕНОТО ВЪ СТОЛИЦАТА ЗАВЕДЕНИЕ ЗА ПРИЯТНО ЗАБАВЛЕНИЕ, Е ИЗЯЩНО
РЕМОНТИРАНЪ И РЕФОРМИРАНЪ ЗА НАСТЪПИЛИЯ ВЕЧЕ СЕЗОНЪ И ПОНАСТОЯЩЕМЪ, СЪ СВОИТЕ елегантни ложи НА
ДВА ЕТАЖА, СЪ БЛЕСТЯЩЕТО електрическо осветление и превъзходна сцена ИМА
ИЗГЛЕДЪ НА ЕДНО първокласно вариете, КАКВИТО СЕ СРЕЩАТЪ САМО ВЪ ГОЛЕМИТЕ
ЕВРОПЕЙСКИ ГРАДОВЕ.
Всяка вечеръ програмата съдържа най-разнообразни номера,
които изпълняватъ големи артистични сили. Между другите артистични сили, взимат
участие още:
М У З И К А
МЕРИ- английска певица.
ЛОЛИТА- руска певица.
СЕССТРИ ЛОНГЪ- акробати.
ПОЛЕТЕ- интернационална певица.
ГРЕТЕ- виенска субретка.
ФИШЛЪ- Жонглеръ.
КАТИ- Тиролска певица.
СЕСТРИ ЛИЛАСЪ- танцъ. Дуетъ.
ГАБРИ – ДЕКЛАМАЦИЯ.
ВЕЛСОРЪ- французски дуетъ.
К И Н Е М А Т О Г Р А Ф Ъ
РАДИУМИНА – електрически номер.
4-ТЕ ЛОНГЪ
/гимнастици/
ЖАНЕ- французска певица.
СЕСТРИ ГРЕ, КЛОВНЪ МУЗИКАЛЪ.
ДЕТОСИ ТРИО- франц. и итал. Песни.
ФЛОРА- стрелецъ.
АИДА- италианска певица.
МАДИСОНЪ ТРИО, англ. песни и танцъ.
ГЕРАСИМОСЪ- съ кучета.
ЛИОНЪ- дуетъ.
Капелмайсторъ ЕРНЕСТО СЕРПИКО
ПРИСТИГАТЪ НОВИ АРТИСТИ.
С почитание: ГЛИГОРЪ ПЕТРОВЪ
Вариете „Нова Америка“ в София, 1920-е
...Италиански, френски, руски, тиролски песни, акробатика,
атракциони, дресури, комедианти, танци... Съвсем прав е Глигоръ Петровъ да кани
гордо в първокласното си европейско вариете. Истински „Фоли бержер“ или „Лидо“
в София! Наречено на мечтите за просперитет зад Атлантика - „Нова Америка“.
Съвсем сигурно е и това, че в програмата са участвали и шлагери от нашенско естество,
като да речем „О, дона Клара“, „Дете на моите години“, „Гърди си с рози накичи“
и прочие. Но за да е пълна картината от искрящи страсти и тънки наздравици в
„елегантните ложи на два етажа“ в софийското „Лидо“, да чуем и разказа на
писател – съвременник тогава.
Георги КАНАЗИРСКИ-ВЕРИН, „София преди 50 години“,
Издателство "Българска книга", Януари 1947:
„Казах вече, че пиша само ония мои впечатления, които не са
отбелязани от други досега.
По същите причини искам да разкажа как изникна театър „Ренесанс“,
чиито опожарени стени доскоро стърчеха на площад „Възраждане“ и който скоро ще
се възобнови като български работнически театър.
През 1898 година пловдивчанинът Янко Петров държеше на
площад Трапезица, ъгъла с Ломска, кафе-шантана "Сан Стефано". Широк и
красив за него време салон, облицован с дъб, и малка сцена. На нея пееха
виенски и унгарски певачки, съпровождани на пиано от Ротшилд, а по-късно от
един млад студент по правото - Попов. Янко беше прибрал при себе си своя брат
Григор.
Заведението работеше много добре. Янко успя да спечели доста
пари в малко години и с помощта на банкера Кьосе Ешкенази купи на публична
продан от съдебния пристав празното място, на което бе построен днешният театър
Ренесанс. Тогава то беше някаква ливада до Вайсовата воденица, пред която
течеше малка вада. Мястото почваше от днешната ул. Нишка. Бай Янко загради
мястото (поради липса на средства) с нисък 75 сантиметров пармаклък [тур. „парапет“]
и през същото лято го превърна в лятна градина-бирария под името „Нова Америка“.
Построи бай Янко една кебапчийница, сложи под сайванта един тезгях, издигна
една низка естрада с гръб към вадичката и качи на естрадата трупата на
италианеца Хуго Учелини, който дотогава свиреше у Робчето. Градината получи
името „Нова Америка“. Красивата синьора Учелини и приятните неаполитански
канцонети [„песенчица, кратко музикално произведение“ - от итал. canzone] и
баркароли [от итал. barca „лодка“ - песните на венецианските лодкари]
привлякоха чужденците и столичани в това ново заведение. Бирата струваше 20
стотинки, кебапчетата 10 стотинки, хлябът и гарнитурата - безплатно.
Насърчен от успеха и от реализираните печалби, бай Янко
построи една лека постройка със сцена и ложи. Това беше началото на днешния
театър Ренесанс. Зимата наближи, бай Янко не се върна в старото заведение на
пл. Трапезица и кафе-шантанът „Сан Стефано“ се превърна в железарски склад,
какъвто си остана до самата бомбардировка. На сцената на „Нова Америка“ минаха
видни артистки и артисти от европейските вариетета, между които и голямата
немска танцьорка Лорей, която има голям успех из цяла Европа със своите
серпантинни танци, осветявани разноцветно. Театърът се осветляваше с големите
лампи „Лукс“ посредством петролни пари. Когато трябваше да се постигне някой
сценичен ефект, за което залата трябваше да остане тъмна, голямата лампа се
смъкваше на пода и се скриваше в голям и широк кюнец от черна ламарина. В
салона вместо фотьойли имаше маси за консумация. Спектакълът не пречеше на
публиката да пие бира, вино или лимонада. След свършването на програмата
заведението преставаше да бъде семейно вариете, а ставаше отново шантан. Ложите
се превръщаха в сепарета и в тях се пиеше истинско шампанско до зори.
Следното лято бай Янко построи с гръб към ул. Ниш голяма
лятна сцена. Летният театър ежевечерно беше препълнен с публика. „Нова Америка“
преуспяваше.
През Първата световна война театърът беше реквизиран за
склад. След смъртта на Янко Петров имотът мина в ръцете на брат му Григор,
единствен негов наследник. Съпругата му кака Цонка, много сръчна търговка, успя
да го разработи наново и след многократни поправки „Нова Америка“ стана театър „Ренесанс“.
В него игра Матей Икономов шумната „На дне“, а по-късно тук се настани
Кооперативният оперетен театър. Недавна Силаги поиска да възкреси „Нова Америка“,
като възобнови Музикхола, но опитът му остана безуспешен.“
В крайна сметка, историята на софийското „Фоли бержер“,
вариетето „Нова Америка“ се подрежда така:
Бирария на празно място край Вайсовата воденица,пл.
„Възраждане“ - 1898, Летен театър-градина „Нова Америка“ – основател Янко Петров – до 1914 г., Вариете „Нова
Америка“ – собственик Григор Петров – след 1918 г, Театър „Ренесанс“, Кооперативен
оперетен театър с ръководител Иван Станев – до 1940 г., Кино и работнически дом
„Г. Димитров“- след 1945 г., „Син Сити“,
в превод „Град на греха“ - 1990 г. до
днес...
Още по темата: ТАЗИ СУТРИН ТЕАТЪР „РЕНЕСАНС“ ИЗГОРЯ, 1940
МОМЧИЛ ПОПОВ /вярно с оригинала/
Няма коментари:
Публикуване на коментар