Двама светци с две чудеса срещу атентата в „Св.Неделя”, 1925

В криптата на руската църква “Св. Николай” лежи мраморен саркофаг с мощите на най- новия софийски светец – Свети Серафим Чудотворец. На тържественото богослужение през 1925 г. за националния празник на България – 3 март, на пл.”Св.Ал.Невски”, архиепископ Серафим (явно воден от Божията промисъл) направил нещо много странно. Отделил се рязко от останалите духовници, нарушил реда на церемонията и лично благословил цар Борис ІІІ и министрите около него.

Месец и половина по-късно, благословените от него държавници като по чудо оцелели от масирания бомбен атентат на 16 април в църквата “Св. Неделя”. Оцеляло и Третото българско царство.

Архиепископ Серафим скромно продължил мисията си през годините, помагайки на страната ни в безнадеждни ситуации.

Архиепископ Серафим Соболев е роден в Русия и в началото на миналия век бил ректор на Воронежката духовна академия. След революцията на болшевиките, през 1920 г. съдбата го напътва към “малка, красива страна” – България, без никога да я е виждал. Служил вярно и всеотдайно на православието. Предал Богу дух през 1950 г. Нарекли го Светител Серафим Софийски Чудотворец.

Стефан ІІ Милутин е името на друг небесен покровител, чиито мощи лежат в софийски православен храм - „Света Неделя”. Бил е крал на Сърбия от 1282 до1321 и в трудни за България години се явява защитник на западите покрайнини. Изключително набожен, след смъртта си е канонизиран за светец. През 1460 г. мощите му са пренесени в София, а през 1469 г. тялото му е поставено редом с това на Св. Иван Рилски за поклонение в Ротондата „Св.Георги”.

Второто чудо на зловещата дата 16 април 1925 г. в храм „Св. Неделя” се случва именно с мощите на Св.Стефан ІІ и хората около тях. Поради огромното мнозинство се наложило да преместят литургията по-навътре, към олтара на храма. По този начин българското правителство неволно или по Божия промисъл било изместено встрани от епицентъра на взрива.

Така в съдбовния миг нито един от действащото през 1925 г. правителство не е размазан от чудовищния взрив, а повечето министри се отървават само с леки охлузвания. За разлика от 150-те видни българи, загинали на място...

За цар Борис ІІІ вече казахме, че закъснява за церемонията и оцелява. За правителството също много изследователи се чудят как е оцеляло почти без драскотина...

Но най-голямото чудо на Провидението от трагедията на 16 април 1925 г.- най-големият терористичен акт в Европа по това време, е че в огнения ад, предизвикан от 25 кг динамит, крехките мощи и ложето на свети Стефан ІІ Милотин, защитникът на българите, са непокътнати... Непокътнати!

И всеки мирянин и днес може да се поклони пред мощите му в църквата „Света Неделя” в центъра на София. И да се запита – защо днес, 16 април 2010, над София цял ден валя ? Дали небесните й покровители не тъжат, че много малко българи се сетиха за тази дата…

МП

Снимки: Укипедия