Идеята за залесяването около София се е родила през 1881 г., т.е. две години преди да се гласува първия Закон за горите у нас (26.ХІІ.1883 г.). Между другото, с този закон е прокарано и за дължение за общините да поддържат в районите си наличните гори и да засаждат и отглеждат нови. По това време още не е имало горски стопанства, а само служби по охраната на горите.На 5 август 1881 г. анонимен дописник на в. „Български глас" пръв повдига въпрос за създаване на нови гори край столицата. Тази идея след това подхвърлят и някои чужди посетители в София като белгиецът Емил де Лавеле и парижкият кмет Русел, които препоръчват създаването на градини и лесопаркове край столицата.
Мястото, на което е създадена Борисовата градина, по това време е било празно. В тази мера местните шопи пасли добитъка си. През периода 1881-1883 г., когато кмет на столицата бил Иван Хаджиенов, е станало и първото столично благоустрояване. В желанието си да промени облика на града, по негова инициатива започва изграждането на редица модерни за времето градини и паркове. Началото се поставя с градинарството. За тази цел бил доведен в България швейцарският специалист Даниел Неф, който до тогава бил градинар при княз Гика в Букурещ. Според плана на кмета Хаджиенов на мястото на бъдещата градина трябвало да се създаде разсадник за производство на цветя и алейни дръвчета. И такъв бил създаден.
Перловска река на мястото на днешния Орлов мост и пивоварната фабрика на братя Прошек, около 1880 г.През 1882 г., след като начертал план на бъдеща градина, Даниел Неф заделил част от мястото и създал разсадник, от който след две години започнали да вземат материали за първите засаждания. По същото време в долната част на мерата откъм града било предприето и изграждане на езерото, в което пуснали патици и риба. Постепенно градината се оформяла и станала приятно кътче за развлечение на софиянци и гости. Заслугата на Даниел Неф за създаването й, наричана до 9 януари 1895 г. „Пепиниера", „Разсадна градина" и най-вече „Цариградска градина" заради близостта й до Цариградското шосе, е голяма и безспорна, още повече, че той е участвал и в устройството на градинките при Народното събрание, гарата, Докторския и Руския паметник, Александровата градина и други. Но щом става въпрос за заслуги в изграждането на една от най-старите и безспорно най-хубавите градини, която е наименувана от началото на 1895 г. на Княз Борис Кобургготски, справедливо ще е да кажем, че принос в това патриотично дело имат и столичният кмет Димитър Петков, а също и българският градинар Марин Пенчев от Килифарево, който също бил извикан от Букурещ и назначен в помощ на Даниел Неф, като е работил близо 10 години по създаването на градината - до 1893 година.
Създаването на лесопарковата част в градината започва през 1889 г. от известния лесовъд Стефан Дончев, родом от Клисура. Като софийски горски инспектор той създава и първия горски разсадник над Княжево, от който били вземани фиданки за залесяване и разширяване на парка. По същото време бил открит и втори горски разсадник близо до Софийските гробища. Залесяването било засилено, особено през есента на 1890 г., когато в помощ на Стефан Дончев бил назначен чешкият лесовъд Юлиус Милде. По негова инициатива в началото на този период били засадени към 12 декара с дъбов жълъд в мястото между Цариградското шосе и рибното езеро. Залесяването с фиданки започнало през 1893 г., като всяка следваща година били залесявани от 5 до 10 хиляди иглолистни и широколистни дръвчета.За изграждането на столичния лесопарк заслуги имат още и градинарят Йосиф Фрай, както и лесовъдите Стефан Гърдов, Стоян Брънчев, Димитър Киров, Тодор Марков, Георги Купенов, Минко Фетваджиев, Константин Байкушев, Витан Минков и други. Всички те със себеотрицание и упоритост са работили за създаването на този столичен парк, справедливо наричан „Втори Булонски лес".
Иван Петков , сп. „Гора”, бр. 2 /1997
Снимки: Личен архив
Няма коментари:
Публикуване на коментар