Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

събота, 19 март 2011 г.

ЛАЧЕНИ ЧЕПИЦИ И СТРЪКЧЕ ПРЕСЕН ЛУК

> При бебешките снимки на Музикалния театър
„Бал в Савоя”, спектакъл на Кооперативния театър - София, 1933. В ролята на Мустафа бей – артистът Иван Станев.
Невъздържана и хронична страст към архивни фотографии посрещна в дома ми цял гастрол на оперетен театър. Във вид на огромен и тежък (формат А3, около 5 кг вес) личен албум на артиста Иван Станев. Горд, запъхтян, но загадъчно усмихнат Иван Попов – внук на театрала, мой колега от в.”Свободен народ”, разтвори внимателно ръчното букинистко чудо: „По-дълъг материал от 90 реда не съм писал, та затова – ти... Тук е цялата история на Музикалния театър до 9.ІХ.1944 г. Когато почина дядо ми (1957 г.), бях на 11 години. Помня доста от историите му. Една от тях дори става за цял екшън...”.

Титулната страница на „Албум Иван Станев” и факсимиле от писмото
Отвори албума, намръщи се на официално писмо, прикачено на титулната страница, освободи го и а - а да го смачка, се отказа и го смота някъде назад. Ето какво пише там (дума по дума):

„ Държавен музикален театър „Ст.Македонски” София, 21.Х.1981 г.
ДО ДРУГАРКАТА ЛИДИЯ СТАНЕВА,
актриса, ул............., ТУК

Уважаема другарко Станева,
Ръководството на Държавния музикален театър „Стефан Македонски” Ви изказва своята благодарност да се преснимат фотоси от албума на Вашия баща – изтъкнатият оперетен артист и ръководител на професионални оперетни състави ИВАН СТАНЕВ.

Много от снимките в албума представляват ценен принос като исторически архив за дейността на Кооперативния оперетен театър в миналото. С тях в музейната сбирка при театъра ще се запълни в голяма степен съществуващата празнина от материали за периода 1919-1944 год.
С признателност Ви връщаме албума в пълна изправност.
ДИРЕКТОР: /з.а. В.Райчев/

Повече от две години с Иван – внука сме изкарали бюро срещу бюро, (разочаровайки зората на прехода с лучисто чистий комерсиален наивитет), вече две десетлетки от тогава, а почти нищо или съвсем бегло за именития му дядо... А и с моя фамилен архив съм до средата... Но нали у съседите е по-интересно?! Е, от есента лека-полека взехме да снимаме, да четем изрезките от вестници, да съпоставяме устните разкази със снимки и публикации (близо 500 на брой!).
Композицията на „Албум Иван Станев” е изненадваща, озарена от божата искра на голям творец. Постройката е колажна, подчинена на модерен литературен похват: поток на съзнанието. Под фотосите без никакви коментари от автора - главен герой, само пояснения за време, място и събитие: личност, роля, сцена, голям приятел, колеги, нежен пол..., фамилия, гастрол, турне у нас или в чужбина. Оставени са да глаголстват многобройните отзиви и рецензии от журналисти.

Асовете Стефан Македонски, Иван Станев, Вера Сълплиева, Марков в оперетата „Черната роза”, София, 1933 г.
Разказът за живота на артиста е хем хронологичен, хем завъртян около дадена персона или спектакъл, хем със смели препратки през годините, хем в началото и в края на творческия път, поглед през очите на мъдър и поживял човек. На един от любимците на българската публика (с близо 40-годишна кариера) и театрален бос до 1944-та Иван Станев. Съвсем в реда на нещата е такъв професионал да е сред асове на българския драматичен театър и оперета. Неиздаваната книга- албум е подредена с ликове на Мими Балканска, Вера Сълплиева, Тинка Краева, Никола Попов, Стефан Македонски, Невена Дочева, Надя Ножарова, Кръстьо Ленски, гостуващи актьори от чужбина. Така, както са се срещали, работили са заедно, жънели са успехи, веселели се...Още на първите страници, когато разказът е за Свободния оперетен театър (сезон 1918-1919), сериозно място е отредено и на творческия му ръководител тогава, артистът Стоян Бъчваров.

Студиен портрет с автограф на артиста Стоян Бъчваров - София, 5.VІІ.1919
Театралите у нас знаят кой е Стоян Бъчваров. Но във Варна и малчуганите от детската градина никога няма да го сгрешат – това е основателят на Варненския дреаматичен театър.Освен с разкошния студиен портрет, ръководителят на Свободния театър Стоян Бъчваров се е стаил в албума и на черно-бяла групова снимка от 1918 г.В десния горен ъгъл на стр.3 от албума до кадъра е изписано: „Свободен театър „Оперета и Драма”, сезон 1918- 19 г. Ръководители: П.К. Стойчев – Ст. Бъчваров”.
Трупата на Свободен театър „Оперета и Драма”, София, сезон 1918-19 г. Вторият сред седналите (отдясно наляво) е артистът Стоян Бъчваров
Горе, сред младите, с папионка и кученце в ръце (явно - талисман на трупата), е Иван Станев. Стоян Бъчваров е сред седналите, вторият отдясно наляво. От Иван – внука знаех, че албумът е поръчван на художник, а по правописа на обяснителните тестове, че е композиран преди правописната реформа от 1945 г. Анализирайки ситуацията, стигнахме до извода, че тази снимка (както и други от Втората световна война и след нея) са добавяни и надписвани с новия правопис лично от автора на албума. Този фотос с различна подредба и в оригинал присъства и на съседна страница. На черно-бялото копие са 20 души пред обектива, а на дубъла-оригинал (с леко осветен негатив отляво) са 19 артисти.

Свободен театър – 1918-19 г., първата трупа и първата снимка на Националния музикален театър „Ст. Македонски”- София
След сериозно освежаване на компютър ето вече кадър, изпипан и във фотографско, и в композиционно, и в историческото си великолепие – Свободния театър ,Сезон 1918-19, на практика прадядото на днешния Национален музикален театър. Да го кажем съвсем в стил „Веселата муза”, която води творците: Това е първата бебешка снимка на оперетния театър в България! Вторият сред седящите отдясно наляво е Стоян Бъчваров. И като казах „артистите” преди малко, съвсем не сгреших... На дигитална битка с 90-годишната патина, изсветляване, драскотини и сияния от фиксажа тръгнах привлечен не толкова от асовете тук, колкото от хитроумния театралния скеч на... суфльора. Вижте го горе на прозорчето – превърнал го е в суфльорска будка като на сцената. А за да е съвсем ясно, че от него „зависи всичко”, чете ухилен от тетрадка с етикета надолу... Фотографът пък го е турил в най-силната композиционна точка. Така че и на кадрото да е пръв! Може би и затова е изпортил лекичко тоя кадър, та през 50-те Иван Станев е ходил да търси да преснима дубъла за пълна точност на имена и хора.
Свободен оперетен театър, Сезон 1919-20 г., София
Последната снимка от днешния разказ е достолепна и величествена. Нарекох я „Завесата – майка” – двете подадени глави на момчето и момичето от „цепката” в средата съзнателно или не пресъздават прастария култ към утробата и сътворението... Моя си съпоставка... На практика това е снимката на „1-годишното бебе” Музикален театър. През този сезон 1919-1920 артистите от Свободния оперетен театър се сдобиват със собствен дом. Намирал се е на същото място, както и сега – между Паметника „Левски” и конюшните на Н.В. Фердинанд І в София. Бил е паянтов, предимно от дърво, но със сцена и завеса! Театралният състав е издокаран по последна европейска мода – с лачени чепици, бомбета, а някои с бастунчета и цигарета. Тук Иван Станев е първият седнал вляво, гледа мрачно като в роля към следващия седнал мъж (между тях е примата Вера Сълплиева също в страхотен шик!). Третият (седнал) отляво надясно, струва ми се, пак е Стоян Бъчваров. Тук е без очила и не може да се каже с точност... .
Всички на груповия портрет са в топли дрехи, което подсказва сезона. Но отново театрален скеч на тоя сладур – суфльора датира точно снимката: пролетта на 1920-та година. Защо? Ами освен че е загърнал зиморничаво пешовете на сакото си да изобрази какъв студ берат по репетиции в паянтовата постройка, той държи в ръка, а-а да го захапне, стръкче пресен градински лук! На фона на цялата изисканост и тържественост на историческото кадро... Смял съм се като луд с този момък. Може би е станал голям артист после...
Хрумна ми, че „Албум Иван Станев” кажи-речи не бе отварян цели 30 години. Сега усещам как ме обсебват личностите в него. Фигури на свободни, изискани и талантливи наши предци, на които само можеш да свалиш шапка и да ръкопляскаш.

Момчил ПОПОВ
Илюстрации: „ Албум на артиста Иван Станев”
С любезната помощ и верабално съавторство на Иван Попов – внук на оперетните асове Вера Сълплиева и Иван Станев
Още от албума: http://www.lostbulgaria.com/?cat=431

Няма коментари:

Публикуване на коментар