ПРОФ. ЛЮБОМИР ДАЛЧЕВ: „ДА СЕ ПРЕНЕСЕ НА СКРОМНО МЯСТО“

- 17 юни 2012, пореден протест срещу мнимия паметник на Съветската армия в центъра на София 

Имам приятел, който казва: „Ще повярвам, че комунизмът си е отишъл, едва когато видя с очите си, че паметникът на Съветската армия вече го няма“. Става дума за този срещу Университета, в градината с възстановено през 2011г. име Княжеска.

Защото на практика, в столицата на суверенна България те са два /2 броя/. Има още един мемориал с костница и добре поддържан парк на хълма Лозенец, по диагонал срещу хотел „Хемус“. Смислово, паметникът в Лозенец е истински, защото е спазено условието да пази паметта и костите на загинали през Втората световна война съветски войници.

Скулптурната композиция в Княжеската градина, с размахан автомат над главите на мирни и ошмулени от посткомунистическия кошмар софиянци, е една бутафорна заплаха- предупреждение за силата на комунистическата диктатура. Издигнат е през 1954 г. по време на най-първата и най-масовата антикомунистическа съпротива в Източна Европа, а именно Горянското движение. Привидно е „възхвала и признателност“ към „армията – освободителка“, а всъщност е размахано оръжие срещу хората, които не приемат комунизма за норма на живот и поведение...

Не знам колко още разсекретени документи, книги, филми и изложби трябва да се появят на бял свят, за да прозрат най-накрая заседателите в Столична община, че този паметник е мемориал на насилието, терора и вулгарната агресия на другарите от „работническо- селската власт“ срещу гражданите на България? И че още през 1993 г. е взето решение за премахването му?

Може би е дошло време да повторя думите на един от създателите на бутафорията с автомата, световно известния скулптор проф. Любомир Далчев, брат на поета Атанас Далчев. През 1979 г. проф. Л. Далчев скандално и демонстративно емигрира от България, въпреки че е Лауреат на Димитровска награда. Писмото е адресирано до редакцията на в.“Труд“ през 1993 г. и е изпратено от ателието на скулптура в САЩ.

ИЗ ПИСМОТО НА ПРОФ. ЛЮБОМИР ДАЛЧЕВ ОТ САЩ, 1993 г.:

-  “Моят “Октомври” беше върнат няколко пъти за поправки като “формализъм”. Най-голямата неудача е фигурата на комисаря, вмъкната като идеологическа необходимост и която е катастрофа за устрема, постигнат в раздвижените стойки на лица от натуража... И все пак моята композиция се отделя рязко от останалото”,

-  “И тогава къде са творческите ценности и постижения в тоя голям паметник? И сега редно ли е на нашата българска земя още да стърчат паметниците - жалони на робството и жестокостта, на неправдите и униженията, на страха и подозрението.”,

-  “Паметникът на Съветската армия не трябва да се извисява в центъра на столицата, но не да се унищожи, а да се пренесе на скромно място.”

Момчил ПОПОВ

На снимката: Скулпторът Любомир Далчев, София, 1945 г.