Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

четвъртък, 21 юни 2012 г.

ТЕЛЕВИЗИЯ И КОНОП, 1959

  - Една жива картина, която хич не е за тук, но много пасва за Лятното слънцестоене
Христофор Благоев – име звучно, име учено, име известно... Звучно – защото бай Христофор много обичаше да пее и се шегува, учено – защото вечно засмяният математик беше и даскалувал в Угърчин веднага след висшето, известно – защото Христофор Благоев беше една от първите ТиВи звезди на България.

От годините на първите телевизори „Опера”... През 1960-те пристигнеше ли такова чудо на техниката, цялата махала понасяше столчета към дома на щастливеца и се курдисваше да гледа новини. Пред новия апарат – родно производство! А в края на новините – времето... А в края на месеца -  Христофор Благоев от Угърчин! Засмян, изпънат като пружина в костюм, заставаше с дълга показалка пред увисена на пирон карта на България. И от ТиВи  кулата в София над цялата страна литваха напътствията му как да земеделства всеки един българин през следващите 30 дни... Е, как да не се гордееш с такъв съселянин - гадател и прорицател?! Та той говори от  електронния храм на науката, прогреса и светлите бъднини – Националната телевизия!...

Та бил си отпуска по Угърчин националният метеоролог, нещо се занимавал из къщи, а майка му пита:
- Христе, ще вали ли? Накиснала съм гръсти в реката. Да не ги отнесе?

Христофор хвърлил небрежен поглед към топлите скупчени облаци над върбака, понаместил около врата купешката риза, залепнала от жега по гърба и отсякъл:
- Няма да вали!

Стрина Куна Благоевица пък погледнала към ниско летящите лястовици (което е на дъжд), рекла едно „Хм...”, току хукнала да напъди кучето от гъските. Те пък по никое време изкарвали малките гъсета от реката и се клатушкали нагоре към сушината...

Такъв летен порой се изгърмял след минути, че Лепетура излязла от коритото си, та стигнала най-ниските къщи около реката... Гръстите на стрина Благоевица отплували по далечни земи, а синът й Христофор влязъл във фолклора на Угърчин заради „точната” си метеорологична прогноза. Та така...

Какво е „гръсти” и защо се киснат в реката?
Растението стига два, че и повече метра, жилаво и уханно е и се нарича коноп, канав...(аца), а в последните 30- 40 години дълговласи борци за мир, рок, любов, екология, еманципация (и каквото се сетиш още) му дадоха световна известност с окончанието ...ис. Юнаците събират листата и семената му в буркани, пушат ги, за да се възнесат някъде, където само те си знаят.

На юг от Стара планина бодват по някой стрък от него из зеленчуковата градина – къртиците бягали от корените му. На север, в Ловешко, от нишките му тъкат прохладни летни ризи. И го наричат не коноп, а гръсти.

Първо е брането на гръсти. Реже се със сърп, защото е жилаво и високо като царевицата. Сноповете се отнасят в реката. Там на по-спокойно място гръстите се накисват и затискат, за да се отдели ликото от стъблата – едно, и второ – да не отплуват по течението.

Не след дълго рибите около канависа включват на режим „изплуване”. Отпуснати, блажени, с коремчета „у лево” и „у десно”, без никаква реакция към материалното... Само в омайни висини... А просветени в технологията „рибари” просто нагазват сред надрусаните водоплаващи и пълнят върбови кошници с улов.

Това в реките Каменица и Лепетура, от векове... Спокойно може да се обобщи, че в Ловешко освен за ризи конопът се използва и за риболов. Но не и за пушене. Ако знаеха това, юнаците с бурканите и стъклените лулички биха си оскубали брадите от яд.
Като покиснат няколко дни, гръстите се вадят от реката и се очукват. Това става с инструмента „мелица”, като целта е да се отдели ликото от стеблата. Мелица за гръсти може да се види вече само в етнографската сбирка на читалището. Нещо като дървена бухалка за пране, закачена с болт на рамка от дъски... Инструмент, та дрънка /в прекия смисъл на думата/! След тази операция конопът е превърнат в тънки жилави панделки от лико, а стеблото е „разпетлеяно на паздерки”. Паздерките на практика са клечки за горене, нещо като сламата от житото, но по-груби и твърди.

 Ликото се очуква наново, за де се превърне в кълчища. Кълчищата вече могат да се дърпат като вълна. Предат се с хурка, навиват се с чекрък на кълбета и вече във вид на осукани еластични нишки се качват на тъкачния стан. Жените тъкат страшно здрав плат – „канаваца”, и от него се шият летни ризи. Те държат хлад в горещините. Може би още при първите славяни на Балканите е било така, та до скоро... До преди 30- 40 години.

Почнахме, че и да завършим със зевзека Христофор Благоев. Преди да хукне да спасява гъсетата, стрина Куна Благоевица окръглила диалога с едно: „Мъре май ще вали!”. Това се запечатало дълбоко в паметта на националния метеоролог. На следващата среща с майка си той вече бил въоръжен с тефтер и молив, за да записва, каквото чуе. Така – с бележник в джоба и подпитване на стари хора, Христофор Благоев събра, записа и публикува по вестници и списания много народни мъдрости, наблюдения и вярвания за времето, хората и природните стихии. По-голям професор от народната мъдрост няма... Оттогава и аз го познавам.

Момчил ПОПОВ

Няма коментари:

Публикуване на коментар