- Една жива
картина, която хич не е за тук, но много пасва за Лятното
слънцестоене
Христофор Благоев – име звучно, име учено, име известно...
Звучно – защото бай Христофор много обичаше да пее и се шегува, учено – защото
вечно засмяният математик беше и даскалувал в Угърчин веднага след висшето,
известно – защото Христофор Благоев беше една от първите ТиВи звезди на България.
От годините на първите телевизори „Опера”... През 1960-те
пристигнеше ли такова чудо на техниката, цялата махала понасяше столчета към
дома на щастливеца и се курдисваше да гледа новини. Пред новия апарат – родно
производство! А в края на новините – времето... А в края на месеца - Христофор Благоев от Угърчин! Засмян, изпънат
като пружина в костюм, заставаше с дълга показалка пред увисена на пирон карта
на България. И от ТиВи кулата в София
над цялата страна литваха напътствията му как да земеделства всеки един
българин през следващите 30 дни... Е, как да не се гордееш с такъв съселянин -
гадател и прорицател?! Та той говори от
електронния храм на науката, прогреса и светлите бъднини – Националната
телевизия!...
Та бил си отпуска по Угърчин националният метеоролог, нещо
се занимавал из къщи, а майка му пита:
- Христе, ще вали ли? Накиснала съм гръсти в реката. Да не
ги отнесе?
Христофор хвърлил небрежен поглед към топлите скупчени
облаци над върбака, понаместил около врата купешката риза, залепнала от жега по
гърба и отсякъл:
- Няма да вали!
Стрина Куна Благоевица пък погледнала към ниско летящите
лястовици (което е на дъжд), рекла едно „Хм...”, току хукнала да напъди кучето
от гъските. Те пък по никое време изкарвали малките гъсета от реката и се клатушкали
нагоре към сушината...
Такъв летен порой се изгърмял след минути, че Лепетура
излязла от коритото си, та стигнала най-ниските къщи около реката... Гръстите
на стрина Благоевица отплували по далечни земи, а синът й Христофор влязъл във
фолклора на Угърчин заради „точната” си метеорологична прогноза. Та така...
Какво е „гръсти” и защо се киснат в реката?
Растението стига два, че и повече метра, жилаво и уханно е и
се нарича коноп, канав...(аца), а в последните 30- 40 години дълговласи борци
за мир, рок, любов, екология, еманципация (и каквото се сетиш още) му дадоха
световна известност с окончанието ...ис. Юнаците събират листата и семената му
в буркани, пушат ги, за да се възнесат някъде, където само те си знаят.
На юг от Стара планина бодват по някой стрък от него из
зеленчуковата градина – къртиците бягали от корените му. На север, в Ловешко,
от нишките му тъкат прохладни летни ризи. И го наричат не коноп, а гръсти.
Първо е брането на гръсти. Реже се със сърп, защото е жилаво
и високо като царевицата. Сноповете се отнасят в реката. Там на по-спокойно
място гръстите се накисват и затискат, за да се отдели ликото от стъблата –
едно, и второ – да не отплуват по течението.
Не след дълго рибите около канависа включват на режим
„изплуване”. Отпуснати, блажени, с коремчета „у лево” и „у десно”, без никаква
реакция към материалното... Само в омайни висини... А просветени в технологията
„рибари” просто нагазват сред надрусаните водоплаващи и пълнят върбови кошници
с улов.
Това в реките Каменица и Лепетура, от векове... Спокойно
може да се обобщи, че в Ловешко освен за ризи конопът се използва и за риболов.
Но не и за пушене. Ако знаеха това, юнаците с бурканите и стъклените лулички
биха си оскубали брадите от яд.
Като покиснат няколко дни, гръстите се вадят от реката и се
очукват. Това става с инструмента „мелица”, като целта е да се отдели ликото от
стеблата. Мелица за гръсти може да
се види вече само в етнографската сбирка на читалището. Нещо като дървена бухалка за пране, закачена с
болт на рамка от дъски... Инструмент, та дрънка /в прекия смисъл на думата/! След
тази операция конопът е превърнат в тънки жилави панделки от лико, а стеблото е
„разпетлеяно на паздерки”. Паздерките на практика са клечки за горене, нещо
като сламата от житото, но по-груби и твърди.
Ликото се очуква
наново, за де се превърне в кълчища. Кълчищата вече могат да се дърпат като
вълна. Предат се с хурка, навиват се с чекрък на кълбета и вече във вид на
осукани еластични нишки се качват на тъкачния стан. Жените тъкат страшно здрав
плат – „канаваца”, и от него се шият летни ризи. Те държат хлад в горещините.
Може би още при първите славяни на Балканите е било така, та до скоро... До
преди 30- 40 години.
Почнахме, че и да завършим със зевзека Христофор Благоев.
Преди да хукне да спасява гъсетата, стрина Куна Благоевица окръглила диалога с
едно: „Мъре май ще вали!”. Това се запечатало дълбоко в паметта на националния
метеоролог. На следващата среща с майка си той вече бил въоръжен с тефтер и
молив, за да записва, каквото чуе. Така – с бележник в джоба и подпитване на
стари хора, Христофор Благоев събра, записа и публикува по вестници и списания
много народни мъдрости, наблюдения и вярвания за времето, хората и природните
стихии. По-голям професор от народната мъдрост няма... Оттогава и аз го
познавам.
Момчил ПОПОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар