ОТВЪД ДУНАВА

Пътуване с велосипеди по местата на Левски и Ботев в Румъния, 1987

В ранното утро асфалтът по Дунав мост още не се е размекнал от слънцето. Внимаваме обаче тънките гуми на велосипедите да не хлътнат в железните решетки за оттичане на водата. Над островите Чобану и Мокан прискърцват челюстни спирачки, за да сме в пакет на румънския граничен пукт. Минаваме благополучно и митническия контрол и ето ни вече на румънска земя, тръгнали да посетим хъшовски места на българската революционна емиграция от Възраждането.

Насочваме се към речната гара в Гюргево. Тук паметна плоча говори за 16 май 1876 г. – деня, в който Христо Ботев с по-голямата част от четата си стъпва на палубата на австрийския параход.

Днес ни чакат още 64 км до Букурещ. А и първият ден от колопоход е най-опасен за велосипедиста – и на север, и на юг покрай нас трещят моторните возила на Европата...

В Букурещ има много нещо за гледане: Триумфалната арка, издигната през 1922 г. досущ като Парижката, в близост до нея – природонаучният музей „Григоре Антипа” (един от най- интересните, които съм посещавал), по- нататък паркът „Херестреу”... В неговите алеи редом с други велики личности през 1948 г. за стогодишнината от рождението на Христо Ботев е издигнат негов паметник. Ние, които от деца го рецитираме, не можем да не го посетим.

Букурещ /и горе/. Пред паметника на Христо Ботев в парк „Херестреу”
За да обиколим местата на българската революционна емиграция в Букурещ, ни е нужен поне един ден: бул. „Христо Ботев”, печатницата на Любен Каравелов на ул. „Мошилор” 134, ул. „Къларашилор” 16 – бившето българско училище и читалище, посещавано от Дякона на свободата Левски. Тук  даскал Христо се е запознал с Венета, а на ул. „Димитрие Ончу” 28 е била последната му квартира, откъдето тайно от жена си поема за Гюргево и Козлодуй.

Българското Възрожденско училище и читалище в Букурещ


Печатницата на Любен Каравелов в Солаковия хан, 1987 г.
Третото утро ни сварва на шосето за Александрия. Чака ни тежък, над 86-километров етап сред напечения льос на Румънската  низина. Спираме за нощувка в град Александрия – също средище на български преселници през Възраждането. На път за столицата тук е отсядал Дякона Левски. Александрия освен съименник на египетското пристанище с прочутата в древността библиотека, ни изненадва с модерен център, напомнящ този в град Толбухин. Точицата на картата ни уверява отново, че съседите от север строят красиво и яко.

Центърът на град Александрия
След лек преход от 48 км на другия ден, в Търну Мъгуреле установяваме същото. От тук, от пристанището срещу Никопол на Дунава, на 6 декември 1868 г. Васил Левски започва първата обиколка из поробеното си отечество. Тогава в Търну Мъгуреле живее и един от най-доверените му хора – Данаил Попов.

В петия ден на нашия колопоход ставаме рено-рано, защото ни чакат 83 км на педали в жегата. Отново по равно шосе маршрутът ни продължава срещу течението на Дунав съм Корабия и Бекет. Две малки, типично провинциални градчета, съответно срещу нашите пристанища Байкал и Оряхово. От пристана в Корабия на кораба „Радецки” се качват Ботеви момци, а от Бекет на 1 юли 1872 г. Апостолът на свободата тръгва в последната си обиколка из България. Все свети места, които малко от нас познават...

Връх Молдовяну в Карпатите, някъде далеч на север от пътя ни, е познат на нашите планинари, покорители на Балканските първенци. Литорал – черноморското крайбрежие на север от Дуранкулак, колоритната Трансилвания, карпатския Предел, планинските курорти Синая и Брашов са ни познати поне като пътни впечатления. Тръгнем ли на път из Румънската низина и особено на велосипед, ще се убедим, че природата й е не по-малко привлекателна. Зелени села с непозната нам архитектура, романтични кладенци край пътя с вериги и тежки кофи, които кънтят някъде из преизподнята,  любознателни и гостоприемни стопани и плодовете на техния труд...

„Атенцие – колона де бициклете!” – на гърба на буса: „Внимание – велосипедна колона!”

Въртим педалите км Крайова. В този град край река Жиу, който от Бекет отстои на 75 км, видният наш енциклопедист д-р Петър Берон прекарва последните години от скиталческия си живот. На ул. „Йон  Майореску” 3 вие отново ще срещнете мраморна плоча на дома, в който е починал през 1871 г. ... След освобождаването му от затвора в сръбско през 1868 г. току-що получилият прозвището Лъвский се предполага, че е минал оттук на път за Букурещ.

Центърът на град Крайова

Университетът в Крайова

Калафат – градът на трите феерибота. Оттатък Дунав е пристанище Видин

Последният, шести етап на нашия колопоход по хъшовски места в СР Румъния /72 км/ по натоварено с движение шосе ни отвежда в Калафат – града на трите феерибота /един за жп вагони и два за автомобили/. Тихо градче с интересни къщи и дворове, за което се предполага, че носи името си от  генуезките мореплаватели. На сух док на брега тук те засмолявали /калафатели/ дъната на корабите си.

Седемдневното ни пътуване по протежение на 428 км из южната част на Румъния само след час вече ще бъде спомен.

Репортаж от пътуването ми с колоклуб „Урвич”, публикуван във в. „Ехо”
Юли 1987 г.

ДНЕС, СЛЕД 25 ГОДИНИ 

Сградата на възрожденското Българското училище и читалище в Букурещ вече не съществува. През 1980-те и началото 1990-те съседите от север предлагат българските власти да се погрижат за историческата ни светиня. Протакания, недомлъвки и в крайна сметка - отказ. Булдозерите събарят сградата за строеж на... бензиностанция.
Солаковия  хан, където е била печатницата на Любен Каравелов още се крепи. Само много остро око на познавач и ценител може да разпознае сред тия руини поредната поругана българска светиня... През лятото на 2012-та в интернет я видах така...

Георги- Момчил ПОПОВ
Гюргево – Букурещ - Търну Мъгуреле - Крайова – Калафат