АТЛАНТИЧЕСКАТА ЛЕГИЯ, 1951

- Рота от 200 емигранти -"Немили недраги" на комунистическата власт, служи в НАТО от 1951 до 1964 г.
- Разказва Желязко Ангелов - бивш горянин, войник в Българската рота № 4093.

Радостина – Смарагда ГЕОРГИЕВА
Живота, свободата и правото заслужава единствено онзи човек, който се сражава за тях и всекидневно ги превзема! - Гьоте

След деветосептемврийския преврат и последвалата комунистическа диктатура много хора са принудени, с риск на живота си, да напуснат страната, откъснати насилствено от своите семейства и близки. Мечтата да видят България освободена е единствената светлина, която ги води по трънливия път на изгнанието. Раздялата е дълга, а за някой от тях тя е окончателна.
Обречени да понесат репресии, унижения и физическо унищожение, противниците на режима, които остават тук обаче, се превръщат в заточеници на родна земя.
Длъжници сме на всички тях - физическите и духовните политически емигранти.Те са разделените чеда на България, които бяха винаги заедно в борбата против тираничната система и останаха верни на синовния си дълг към род и отечество.
Днес, когато вече не мълчим, излязоха публикации и документални изследвания за различните организации на българската емиграция след 9 септември 1944г. Те са имали за цел да отстояват демократизма и са работили с възрожденска самоотверженост. Било е въпрос на гражданска съвест и на убеждения. Без гаранции за успех, без да им е останало друго, освен упованието и надеждата.

БЪЛГАРСКАТА РОТА В НАТО, 1951
Българската рота 4093 е нашето представителство в НАТО за периода 1951-1964 г.
Историята на нейното създаване е известна на малко хора. Други въобще не са чували за нея. Това е част от мемоарите на Желязко Ангелов - емигрант в Торонто, Канада.
Той е роден на 17 април 1929 г. в село Лалково, Ямболско. Взема активно участие във въоръжената съпротива срещу комунизма. Бил е координатор на горянските чети в родния си край. Организира група за преминаване през границата след разгрома на Сливенската горянска чета.Въпреки че попада в засада и е ранен, успява да премине в Турция, свързва се с други бегълци и продължава да работи за родината.
„Сърцето и душата ми бяха раздирани от мъчителен гняв, че трябва да напусна дом и родина. За кой ли път тя ставаше по-опасно място за чедата си, отколкото чуждата земя! Съдбоносният въпрос за мен бе дали ще ми стигнат вярата и младежкият идеализъм да продължа делото, на което се бях посветил. Очевидно идваше някаква нова и жестока експериментална система, при която се очертаваха две добре познати класи - господари и роби!
Започна да се говори за създаване на освободителна армия. Скоро с кораб заминахме за Италия.Там имаше емигранти и от други държави. Групата ни се състоеше от земеделци и монархисти. Когато пристигнахме, ни настаниха в емигрантски лагери, от които след няколко дни вече можехме да излизаме из града. Смаях се от изобилието в магазините и усмихнатите лица на хората. Нима това е победената фашистка Италия на Мусолини?! Това бе един изгрев пред нашия мрак.
А къде сме ние? Хиляди емигранти поеха изгнаническия живот. Нерадостен, измъчен и жалък...
След пет-шест месеца при нас дойде Г.М. Димитров и ни прехвърлиха нелегално във Франция, където ни посрещнаха наши съидейници. Ние бяхме като замаяни и невероятно впечатлени от красотата на Елисейските полета, Триумфалната арка, Лувъра...
Започнахме да работим - аз заедно с други българи режехме трупи за траверси в Ардените. Всеки повей на вятъра ни връщаше към родния Балкан и милото ни отечество.

ИМАХМЕ УРОКА НА ЧЕТИТЕ И ЛЕГИИТЕ ПРЕДИ ОСВОБОЖДЕНИЕТО
На 12 март 1951 г. на заседание на УС на Българския национален комитет в Париж се взема единодушно решение да се даде право на председателя д-р Г.М. Димитров да продължи, на доброволна база, да организира българската политическа емиграция за нуждите на народоосвободителната борба против режима на комунистите.
Сформирането на Национална доброволческа рота 4093 е безпрецедентно събитие в историята на българската политическа емиграция след Втората световна война.
Г. М. Димитров апелираше да се подредим под нашия трибагреник не само защото това беше знамето на българския народ, а и защото то щеше да стане знаме на федерацията от народи, борещи се против комунизма. За едно общо ново бъдеще - за всички страни, обединени от демократизма, самоуправлението, в името и заради честта и достойнството на всеки човек. За тържеството на правдата, културата и цивилизацията.

Българската рота 4093 в НАТО, 1951-1964 г.
= = = = =
Из "АТЛАНТИЧЕСКИЯТ ПАКТ"
Прокламация на Българския Национален Комитет  = 1952 = 
Народите от Съединените щати и  Западна Европа съзнали опасността  от застрашаващия целия свят агресивен комунизъм, в края на 1948 година сключиха Североатлантическия отбранителен пакт. Участвуващите в този пакт народи са ръководени единствено от желанието да дадат своя принос в отбрана на цивилизацията от червения вандализъм на Кремъл. Този пакт трасира пътя към едно тясно сътрудничество между всички демократични народи срещу общия за човечеството враг. Обстоятелството, че всички демократични народи, участващи в пакта, координират силите си и ги подставят под командването на една обща мисъл за борба срещу агресията, идва да подчертае голямото съзнание пред общочовешкия дълг. Пред общата и голяма съществуваща опасност надире остават всички лични интереси  и народите се запретват с отбраната на световната цивилизация и култура...
= = = = 

Можем да кажем, че изминатият път до сборния пункт в казармата на Американския гарнизон в Цайлсхайм до Франкфурт на Майн води началото си още през 40-те години. В лагери за чужденци в Гърция, Италия, в общежитията в Истанбул, в евтини, тесни квартири във Франция и Западна Германия стотици български политически емигранти изчакваха повика да тръгнем по пътя, който да ни отведе в казармата, където, регистрирани като войници в нашата бойна част трябваше да бъдем обучавани и подготвени за голямата неравна битка! Трябваше да застанем на пост срещу агресора наравно с НАТО и американските въоръжени сили.
Имахме урока на четите и легиите преди Освобождението.

В ГАРНИЗОНА ЦАЙЛСХАЙМ, ГЕРМАНИЯ - ЕВРОПЕЙСКА АРМИЯ ОТ САТЕЛИТИТЕ НА СССР
Още със свършването на войната през 1945 година десетки хиляди поляци, в съюз със САЩ, сформират доброволчески роти. След като идеята за създаване на европейска армия от бившите осем страни - сателити на СССР, освен от Полша бяха сформирани роти от България, Русия, Албания, Чехословакия. По-късно, в началото на 60-те години, в нашата рота бяха приети доброволци от Сърбия, Хърватско, Словения и Унгария.
Всички национални доброволчески роти бяха съставени по образец на една пехотна рота от АВС (Американски въоръжени сили) и с еднаква численост. Отделните роти съставляваха военна единица - полк, или както бе прието да се нарича, център със свой щаб и командир с чин полковник. Рота 4093 беше съставна част от полкови център, 6950 ЛС Център. Към ротата бяха прикрепени офицер и старши сержант от американската армия. Те оказваха неоценима помощ на администрацията, снабдяването и изпълнението на служебния дълг. Бяхме обучавани практически и теоретически. Охранявахме военни обекти на АВС.
Гордеехме се с получените похвали за честна и вярна служба. На парадите нашето участие се очакваше с интерес, защото демонстрирахме дисциплина, дух и готовност за борба.
Нашите командири бяха истински патриоти, достойни офицери, чиито думи още помня. Кои бяха те:

ЛЕЙТЕНАНТ СТЕФАН БОЙДЕВ – ПЪРВИЯТ НИ КОМАНДИР В НАТО ДО 1952 Г.
Стефан Бойдев, роден на 3 октомври 1919 г. В Сливен . Син на българския генерал Бойдев. С чин лейтенант, той беше първият ни командир до 1952 г.
„Дисциплината е солта на войската, а войската е продукт на народа. Българският офицер, като продължава службата си в емиграция, има всичката възможност да служи на българските интереси, стига само да застане на народни позициии. Тогава никой не може да го обвини в каквото и да било, защото неговият отговор ще бъде: "Единствен БНК води борба срещу комунизма за свободата на България." Аз като български войник стоя зад него, защото той представлява онзи народ, в който съм се клел, борил и за когото като прост редник продължавам службата си и нося звездите на дълга и саможертвата.

КАПИТАН БОРИСЛАВ БАЙЧЕВ – КОМАНДИР НА БЪЛГАРСКАТА РОТА В НАТО ДО 1957 Г.
Борислав Байчев, роден на 9 юли, 1919 г. в Шумен, капитан от Българските въздушни сили. От 17 април 1952 г. с чин лейтенант е назначен за командир на Рота 4093. С чин капитан той остава командир до 1957 г.
„Епохата, в която градим, и условията, в които живеем, са комплицирани.Те изискват всестранни качества и подготовка, силна вяра и морал, за да победят и да създадат мира и щастието за поколенията.От там всички, които са взели тежката отговорност да се борят за освобождението на народа си, трябва да въплътят в себе си образа на апостолите. Да нямат нищо освен дълга си, да не изгубят нищо освен живота си, да печелят за всички, освен за себе си."

ДИМИТЪР КРЪСТЕВ – КОМАНДИР НА БЪЛГАРСКАТА РОТА В НАТО ОТ 1957 ДО 1964 Г.
Димитър Вълков Кръстев - роден на 26 юли в село Касанково, Хасковско. Командир на ротата от март 1957 г. до разформироването й на 20 юни 1964 г.
„ Боевата организация Български национален комитет е носител на революционния дух на нашите възрожденци и хъшове и иска да извоюва свободата на България.Така чиста и свята, както я искаха Левски, Ботев и Караджата. БНК ще се бори до победата над комунизма, до извоюването на политическа и духовна свобода и до осигуряването на правов ред и мир."

ВЗВОДНИТЕ КОМАНДИРИ В НАТО – ЛЕЙТЕНАНТИТЕ АТАНАС АТАНАСОВ, САВА СЕВОВ, ВЪЛКО ВЪЛКОВ И ЛОЗЮ ХАДЖИДИМИТРОВ
Длъжен съм да спомена имената и на четиримата лейтенанти - взводни командири: Атанас Атанасов, Сава Севов, Вълко Вълков и Лозю Хаджидимитров.
Оскъдните сведения от България бяха тъжни и нямаше изглед да станат оптимистични, защото времето сякаш вървеше срещу нас. В моята родина една партийна олигархия от предатели бе подхвърлила цял един народ на грабеж, безправие, лъжа, лицемерие, терор и кръв. Животът там бе изгубил своето съдържание.
Ние бяхме в Германия - не по-малко злочеста страна. Германският народ, извлякъл своята историческа поука, вървеше стремително напред. Аз видях с очите си обезумелите хора, щуращи се около останките на разрушени градове и села, които бяха възстановени след няколко години. Изглежда този народ бе отрекъл злото в себе си, за да може да направи чудеса за толкова кратко време. Но той се съвземаше в условия на демокрация и там бе причината да се стигне до този резултат. В родината ми веригите дрънкаха зловещо и страхът бе сковал човешките сърца.
В началото на 60-те години комунистическата пропаганда тръбеше за новата политика на Кремъл - разоръжаване и мирно съвмстно съжителство. В „Работническо дело" - официоз на БКП, се появиха материали срещу освободителната борба извън родината.Тази злобна кампания показваше слабостта на съветските империалисти. Наричаха ни „главорезите от Цайлсхайм", особено остро нападаха „главатаря" доктор Димитров.
Те осъзнаваха, че при създаване на военна обстановка хиляди емигранти от доброволческите роти ще тръгнат към Европа, за да освободят народите от източната й част.
На 20 юни 1964 г. при разформироването на рота 4093 и на останалите роти към НАТО, се възприе нова тактика. Млади политически емигранти можеха да останат на работа като цивилни лица в американската армия.

В УНИФОРМИ ИЛИ В ЦИВИЛНО ОБЛЕКЛО – ВОЙНИЦИ НА СВОБОДАТА
В своята прощална реч д-р Г.М. Димитров каза: "Независимо дали ние сме във военни униформи, или цивилно облекло, ние всички до един оставаме войници на свободата и незвисимостта!"
Макар и пръснати по целия свят, останахме верни на дадената клетва и бяхме готови да се отзовем при първия повик за мобилизация.
За да бъдем правилно разбрани от обществото, трябва да знаете, че правото ни на борба срещу комунизма не бе дадено по някакви разпоредби, още по-малко по конституциите на тоталитарните режими. Ние бяхме твърдо убедени, че за това право се воюва и се дават свети жертви.
Страданията на народа, терорът, недоимъкът, лагерите, затворите, убитите бяха постановени в неписан закон, който ни даваше право да водим своята борба."

Empty or non-existing rotator! Add 1 banner at least

Радостина- Смарагда ГЕОРГИЕВА, „Разделената България”, www.pro-anti.net