Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

петък, 1 юли 2016 г.

СТИХЪТ- ЗАГАДКА НА ГЕОРГИ МИНЧЕВ

В "Спомен за Щеката" големият рокаджия загатва за комична случка с проф. Андрей Николов: „Беше забранено да се носи ямурлук.“...

Първата пешеходна пародия на комунизма – „политически пърформанс“, преминава по улиците на София преди 70 години

Скулпторът Проф. Андрей Николов, 1950-е и вечно усмихнатият БГ рок идол Георги Минчев, посветени в „тайната“ на ямурлука

Дами и Господа,
На 16-я рок- блус -фестивал "Цвете за Гошо" 4 и 5 юни то. го. , на сцената в Южния парк - София се състоя ретро електричен гаф. Прекрасната зелена рок-щуротия за пръв път се излъчваше онлайн по цял свят. Г-н Васко Кръпката забиваше яко "Спомен за Щеката" по стихове на Георги Минчев, публиката се кефеше на първото изпълнение на старите блусари. Аз пък тъгувах над фразата от песента, прозвучала току-що:

„Беше някъде, струва ми се, около 60-та. Вече ходихме на танци в Университета.
Една нощ, обаче, по средата на купона, нахълта милиция - спряха микрофона.
Отведоха Щеката нанякъде под стража, но в Белене ли? В Ловеч ли? Не мога да ви кажа.“...

„Подуене блус бенд“+ Развигор Попов започна второ парче, когато микрофонът пропука, писна и срути звук и картина тотал дизайн. Точно както в „добрите стари“ комунистически времена... „Повредата не е във вашия телевизор“! Който е на мощно стерео в къщи /като мен/, да му се издънят ушите, че слуша такава „гнила, упадъчна“ музика и да си вземе едно на ум. Поздрав от красивия ТВ спътник с Големи уши, юни 2016-еста... Ха-ха!

Сцената потъна в мътно червена светлина, Васко Кръпката вдигна ръце, прекъснаха предаването за реклами. Минута за мислене и назидание на „упадъчните елементи“ по света и у нас... За „зозите“, „суинговете“, „битолсите“, „хипарите“, „рокаджиите“ – оцелели въпреки омразата, възпитали в Свобода обаче и деца, и внуци...  Да си спомним арестуваните  младини!

Сюблимният момент с „Червения шалтер“ на сцената в Южния парк - 04.06.2016

Жалка история, но вече дигитално-милиционерска. Като джипките, хайките и конната милиция на рок-концертите през 1980-е в „Парка на свободата“... Дето ни лашкаха фуражки и шлиферни между Летния театър и Маймунарника. Ега ни стреснат и ни дойде акъла съсе Правата червена линия в него. Във великата история на Щеката, разказана от Георги Минчев, която никак, ама никак не се хареса на „озвучителите“ на фест „Цвете за Гошо“ – 2016, на мен ми се забоде в ушите обаче една БГ овчарска дреха:

„Е, да но обаче, България тогава беше все още соц. държава.
На знамето си имахме сърп и чук. Беше забранено да се носи ямурлук.“...

„Беше забранено да се носи ямурлук.“... Ха, защо бе, джанъм?! Та нали сте неграмотна „работническо – селска“ власт?! Защо сте забранили този овчарски атрибут – плътно тъканата от козя вълна пероснална палатка – халат, която пази и срещу сняг, и срещу дъжд, и срещу пек представителите на класата?!... И самата дума „ямурлук“ е загадка. Регистрирана в стих от нежния, елегантен, но прям и искрен Георги Минчев, значи е нещо вярно, и за съжаление – тягостно. Така се сетих за един разговор с БГ художник Цветан Цеков – Карандаш в ателието му високо над Южния парк преди 30 години, когато ми разказа случка от 1950-е. Случка-пародия с великия скулптор, бохем и дисидент проф. Андрей Николов...

Скулптор от световна величина, любимец на Двореца /и придворните дами/ проф. Андрей Николов дълго създава бронзовия лъв от Паметника на незнайния войн. След яки обществени крамоли, простотии и люта балканска завист мемориалът най-сетне е открит през 1938 г. Сега пък почват подигравките с фантастичния бронзов лъв, извисил поглед до катедралния храм „Света София“... Доскорошни балкански цървули, обути от търговии и далавери в лачени чепици, драскачи, обикновени столични хаймани и празнодумци се подхилват към Маестро Николов: „Тоя лъв е с човешко лице... Виждали ли сте такова чудо?!... Хи-хи-хи...“

Буйният с огромната брада отговаря – това е млад лъв, затова е такъв. Как да говориш на простаци и овластени ботуши за метафори, алегории, вселенски знаци или кодове?! Лъжи ги нещо там, ега мине номера и изкуството оцелее!... Но-о, скептикът наглец обикновено е и хитрец... Така  Лъвът от бъдещето насред София е наречен от семплите софиянци „Котката“...
Кой да знае още, че двайсет години по-рано заради възхищение от композицията „Скърбящият победител” на скулптора Андрей Николов във Видин военна комисия по Ньойския договор оставя на България територията Видин- Лом -Берковица. Офицерите с потекло не са виждали другаде по света по-хуманен знак срещу войната въобще: победител да тъгува за победените...
Кой да знае, че когато богоподобният Огюст Роден се запознава с работите на българския си колега, възкликва: „България е тясна за  такъв талант!”.

След 1944 г., в най-силните години на „работническо– селската власт”, проф. А. Николов подхваща разходките си из София, загърнат с... овчарски ямурлук. Буйни бели коси и рошава брада, изумителна прилика с един от идеолозите на „новата епоха” – Карл Маркс. Но преоблечен като прост селянин, водач на овчо стадо... Въпреки че оригиналният лик може да го срещнеш на плакати къде ли не, само бившите му студенти и колеги от Художествената академия в София се досещат, че световният майстор е създал първата пешеходна пародия на комунизма. И както винаги, му завиждат за смелоостта...
Може да си го позволи - благодарение на вътрешната си свобода гениалният творец има смелостта при всички политически режими да изразява по съвест личната си позиция.

Под натиск от министъра- терорист Вълко Червенков през 1953-54 г. възпитаници на Художествената академия в София натворяват Паметникът за посрещане на Съветската армия в Княжеската градина в София. Официалният принудителен монумент е „разкрасен“ от последователите на великия А. Николов с две пародийни скулптури в основата си. На страстно целуващи се уста в уста окупирани и завоеватели „Другарю, дай да се целунем!“... Мъжки мляскания по военно-славянски „обичай“ от двете страни на съвременната метростанция там.

Първите осмяни в гранит мъжки сатанински  целувки – 1954 г., много години преди Дмитрий Врубел – 1990 г. да изобрази подобна пародия на комунизма на Берлинската стена в центъра на Европа.

Като не забравяме най-първата пародия в София на проф. Андрей Николов „Карл Маркс е обикновен овчар“. Която според поета Георги Минчев официално е била забранена от сталинистите в България.

Момчил ПОПОВ, MMXVI

1 коментар:

  1. Запознайте се с архитектурата, завещана ни от стара София! Научете повече за сградите,с които се разминавате всекидневно.

    Посетете блога и харесайте страницата за да не пропуснете нито една от пленителните истории, които столицата ни пази!

    https://www.blogger.com/home
    https://www.facebook.com/galenascorner/?ref=bookmarks

    ОтговорИзтриване