Старите фотографии разказват - 1

Нека започнем с думите на млад образован чех (по-късно академик), който е свидетел на първите стъпки на София като столица на България – Константин Иречек. Едва на 27-годишна възраст той е един от първите ни образователни министри...Кратък цитат от хилядолистната му книга „Пътувания по България” за годината 1881-ва:

„Римски паметници в нашата София са останали твърде малко. Ни една монументална сграда не се е запазила...Римската „civita” се е простирала около топлия извор...Цялото това пространство в центъра на днешния град е покрито с висок насип стари, хилядагодишни старини, а освен това подкопано от пространни, стари сводови подземия от добре изпечени тухли, над които днес стоят само бедни глинени къщички или дървени дюкянчета...Освен споменатото пространство по останалата София се намират само стари гробове и следи от някогашни градини с многобройни глинени тръби...” Ето я София от този период на първата фотография в нашия разказ.

София през 1879 г.

Обективът е запечатал днешния идеален център на града между ул.”Пиротска” и бул. ”Ал.Стамболийски”. „Бедни глинени къщички” върху остатъци от хилядолетен славен град – на траки, римляни, византийци, прабългари. Академик Иречек описва София в „еко – архитектурния” й период, когато римскте паметници са отишли надълбоко в културните пластове.Чак през 2006 г. неговите приемници – археолози откриха в центъра на града загубената през Възраждането монументална сграда. Останките на огромен амфитеатър – втори или трети по големина след Колизеума .

Съдете сами: арената за гладиаторските игри е с дължина 60 м и широчина 43 м (тази в Рим съответно е 70 на 50 м). Събирал е 20 000 зрители, като трибуните от южната страна са използвали естествена чупка в терена (между ул.”Московска” и бул.”Дондуков”) и са били високи 20 метра!...Софийският античен амфитеатър е 77-мият открит на територията на бившата Римска империя, датиран е ІV век, а по големина и устройство се доближава до открития амфитеатър в Париж...

ж ж ж

Древна София с мащабите и блясъка на Париж!...Добре звучи...Но руските войски през 1878 г. заварват кално, прашно и криво градче с руини от крепостни стени и каменни сгради, събрало под схлупените си покривчета население от 20 000 души. През пролетта на 1879 г. Великото народно събрание на отново свободна България обявява това градче за столица. Сливен, Русе, Пловдив, Самоков, българската колония в Цариград (наброяваща 40 000 души) са много по-напред в стопанско, политическо, културно отношение. Но решението е взето и мърдане няма. Започва развитието на София като Престолен град на Третото българско царство.

Интересна и знакова е една от първите причини за модернизация на София – замяната на ориенталските мангали с руски печки на твърдо гориво. Зимата на 1878-ма е почти сибирска и светлокосите войници се чудят защо тук, на Балканите, братята-славяни мръзнат,а не си палят печки. Сглобяват, пригаждат, внедряват по-сериозно отопление в къщиците, където са настанени. И на много места покрай новото сериозно отопление пламва и цялата „еко - архитектура”. Тези инциденти налагат създването още през ноември 1878 г. на софийска пожарна команда, или както е обявено в печата „доброволно тулумбаджийско дружество”.

А за да наблюдават къде е пламнало от поредното кюмбе, на най-високата точка на тогавашна София правят наблюдателна кула. И къде по-точно? Върху останките на християнски храм от ІV век, дал името на града – „Св.София”.

Руски войници пред църквата „Света София”, 1879 г.

Пожарната кула, изградена върху същата църква, 1879 г.

Дълги години се водят спорове дали руините на тази църква да бъдат съборени или тя, като исторически паметник, да бъде възстановена...А междувременно още една градска служба от края на ХІХ век се е настанила там – великолепният хилядолетен символ на бъдещия модерен град сега е пригоден за склад на газ за уличното осветление...О, времена, о, нрави!

ж ж ж

Но София лека-полека е осветена от газовите улични фенери и е принудена да забрави ориенталското спокойствие. Трябва да се развива, строи, бърза – България е изостанала от европейските си събратя...На вълни, на вълни прииждат и заселници. За двайсетина години населението се удвоява.

Етап първи от модернизирането на града е свързан с руското военно попечителство и е характерен с организацията на града в комуникационен и битово-социален план. Приключва с оттеглянето на руските войски през 1885 г. и Съединението на разделена от Берлинския конгрес България. Последвалото възкачване на Фердинанд І на престола отприщва един истински строителен бум за европейска София.

ж ж ж

Народното събрание решава през 1885 г. да одържави железопътния транспорт, пресичащ страната по трасето на „Ориент експрес”.След три години – на 6 ноември 1888 г.,е открита Софийската централна гара.

Новата Централна гара, 1888 г.

Новото „рекламно лице” на България пред пътуваща и пристигаща Европа е красиво и впечатляващо. Но пътят от гарата до центъра е неугледен и пуст, със стърчащи руини от Северната порта на крепостта „Средец” (на днешното място на трамвайното депо).За няколко години са създадени алеи отстрани, старият Шарен е преустроен и модернизиран в Лъвов мост

Лъвов мост (пощенска картичка от края на 19. век)

и бившата улица „Ломпаланска” се превръща в павирания булевард „Княгиня Мария Луиза”.По общ градоустройствен план столицата се строи и разширява.

Поредното чудо: цветният печат (пощенска картичка от края на 19. век)

Нов мост над Перловска река (днес в района на НДК) – пощенска картичка от края на 19. век

Представителни групи от обществото пътуват до световни изложения и конгреси в Прага, Париж, Лиеж, Чикаго,Лондон хем да почерпят опит, хем светът да се запознае отблизо с изскочилата направо от Средновековието националност „българи”. На щандовете там освен прочутото българско розово масло са показани и произведения на студенти от Държавното рисувално училище.

Студенти в Художествената академия (тогава Държавно рисувално училище) – началото на 20.век

Момчил Попов
(Следва)