Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

вторник, 17 март 2009 г.

Старите фотографии разказват - 3


Годината 1944-та донася обаче беди и разруха за софиянци. През януари и март над почти новия град са изсипани хиляди тонове авиационни бомби от съюзническите бомбандировачи. България е участник във Втората световна война и една от големите жертви е архитектурният блясък на София. Търговският център е в руини, по-голямата част от населението е евакуирано, засегнати са важни административни сгради, снабдяването на останалите в града е силно разстроено...На 9 септември 1944 г. с помощта на настъпващата Червена армия в България е установена работническо – селска власт.

Посрещане на Червената армия в София ,9.09.1944 г.


Посмъртно обявения за Пожарникар на ХХ век Юрий Захарчук с бойците си в Софийската пожарна команда, 30-те години (седналият офицер в средата).


Потресен за втори път от застигащия го комунистически ботуш, на следващия ден с изстрел прекратява живота си капитан Захарчук – легендарният и обичан командир на Софийската пожарна команда, бивш белогвардеец. Един от милионите в Източна Европа с обърнати наопаки човешки съдби... Времето е довлякло и до Балканите мътните дни и светлите години на така нараречения „социализъм”.

Манифестация на пл. ”Девети септември” (преди и сега „Княз Александър І”), 1969 г.



Младежка спартакиада в прослава на Българската комунистическа партия

ж ж ж
Архитектурните белези по снагата на София от този 45-годишен период са в самото й сърце и по периферията. В първите следвоенни години на мястото на руините от бомбандировките в центъра по съветски модел и вкус е изграден каменно – бетонния „ансамбъл” Ларгото, определян от специалистите като „Сталински барок”.
Ларгото – „Сталински барок” в сърцето на София

Разразилата се масовизация и колективизация из страната подгонва към столицата хиляди земеделски стопани с отнети земи. Те трябва да бъдат подслонени, а жилищната криза съществува. И държавата се заема с подреждането на щамповани по заводи бетонни кутии из софийското поле.
Панелни строежи в източната част на Софийското поле (днес – ж.к. ”Младост”) – 1977 г., и в други райони.

Периодът „Човек за човека е приятел и брат” приключва през 1989 г., на същата дата, когато е срината Берлинската стена – 9 ноември. Равносметката за последните „колективни” 20 години сочи 600 000 нови подбрани жители на столицата, защитени от атмосферни влияния

във въпросните панелени кутии. Всяка една с разрешена от държавата жилищна площ съответно 40 м2, 65 м2 или максимум 80 – 90 м2 (за по-големите семейства).

ж ж ж

От 1989 г. София е център на мечтите и вълненията за демокрация в България.


Орлов мост – х-л „Плиска”, милионен митинг по бул.„Цариградско шосе” в подкрепа на демократичното развитие на България, 7 юни 1990 г.


Един от първите укази на първия свободно избран президент от 1990 г. е отпадането на забраната за свободно заселване в София. Резултатът от административния акт и наследството от „работническо – селското” стопанисване на столицата днес е над 2 – милионно население, 500 000 автомобила, нов бум в строителството, нов Вавилон, нови надежди...


Момчил Попов


Няма коментари:

Публикуване на коментар