Старите фотографии разказват - 2

Новият, технологичен ХХ век е посрещнат в София с възторга от два цивилизационни скока: електрификация и самоходен трамвай. Прекрачването в нова ера е ознаменувано през 1900 г. с бал на електрическо осветление (а не на свещи) в салона на „Славянска беседа” .

Земеделската банка, Народната библиотека, Министерският съвет и дружество „Славянска беседа” – ул.”Раковски”, 1907 г.

Събитието предизвиква сензация – на тази дата само още няколко европейски града могат да блестят без пламък.

Месец януари на 1901-ва хвърля в нов възторг жителите на столицата. В града под Витоша е пристигнало поредното чудо на техниката – електрическият трамвай.

Един от първите трамваи в София по линията към кв. Княжево, 1901 г.

До този момент (както е нормално за Стария континет) гражданите са ползвали омнибуси с конска тяга по няколко направления. Сега обаче конете са разпрегнати и някаква тайнствена (белгийска!) сила кара трамвая да се плъзга като ладия...В младата балканска столица хората се редят на опашки за билетче и возене. Храбрите изпробват сами магическата технология, докато боязливите първо наемат дубльори от циганската махала и чакат дали ще се върнат.Чак когато се убедят в цялостта им след пътуването, канят на електровоаяж из София любими тъща, съпруга, деца... Основоположникът на съвременната българска литература, народният поет Иван Вазов ги изчаква около месец, току един февруарски ден хваща бастуна и се качва и той. Скоро публикува пътеописанието си „В електрическия трамвай”. Неговите вълнения съвпадат с тези на всеки прогресивен човек, живял през 1901- ва:

„През последната половина на миналия век человеческият ум, демон, пощурял в устрема си към невероятното и непостижимото, грабна от небесата - втори Прометей — тайните на светкавицата и тури на наша служба неуловимия ток на тайнствения елемент — електриката; накара я да ни пренася мисълта от единия край на света до другия, почти с нейната бързина; да ни препраща гласа, да ни осветлява, а най-после - да носи и нас! Ами Рентгено­вите лъчи? Ами телеграфът без жици? Ами фъркането из въздуха? Ами четенето на мисълта?...

Тая грамада дивни изобретения, открития - вчера фантазия, блян неосъществим, днес нагла действи­телност, не наумяват ли повторението на вавилонската кула, на една духовна вавилонска кула, по която човек се опитва да стигне небето, божеството, началото на началата? ... Де ще се спре човешкият дух в шеметния си летеж към неизвестното? Кога ще се умори? . . . Чудно, дори страшно!”.

ж ж ж

Пророчески думи. Следващите сто години вещаят три световни индустриално-оръжейни сблъсъка: Първата, Втората и Студената войни...Но в мирните години, до които сме стигнали, София наистина прилича на вавилонска кула. За да покрие световните културни стандарти, младата столица на България вече е станала обект на международни конкурси и архитектурни изяви. Модните стилове навлизат мощно с хоросан, чертежи, тухли, вече и бетон. Строи се и се краси. А гражданството разучава виенски и английски валсове, кан-кан, фокстрот и прочие.

Административният център на града през тези години е оформен по днешната театрална улица „Раковски”,на изток от Градската градина. Съвсем естествено е сградата на новата Централна поща да е пак там, само че от южната страна.

Централната софийска поща, 1906 г .

Говорейки за първите обществени служби в София – пожарната команда и тази по газовото осветление, пропуснахме и третата от същите дни и месеци – пощенската служба. Тя също е създадена още през 1879 г. (дори месец преди първото българско правителство) и по оставените документи личи, че се е славела с надеждност и точност. В края на ХІХ век писмата се разпращат с конски впрягове. В рамките на града теглят 22 коня, а до построяването на Централна гара по основния маршрут за връзка с континента: София – Берковица – Лом (на река Дунав), циркулират 332 коня и 166 каруци. Писмата и пратките са в запечатани кожени чували за защита от влага или разпиляване...Малък етюд от книгата на акад.Иречек за скоростта на българските пощи по онова време:

„Ужасната бързина, с която вървят пощенските коли (по равнните – 12 километра на час), не е без опасност. Един мой приятел нощем се изтърсил от колата и след това с гърмежи от револвер обърнал вниманието на пощаджията, че е изгубил пътника. Веднъж пощата изгуби в равнините при Плевен самия министър на външните работи и на пощите, г.Б.; от станцията тръгнали назад да го търсят и намерили го как бяга пеша при лунната светлина по тихата степ”.

На фона на тази идилия се е появил телеграфът, а малко по-късно и телефонът. Първият телефонен разговор с Пловдив по традиция е отбелязан с банкет, а първите бройки белгийски домашни телефони (с големината и тежестта на пътнически сандъци) влизат в украсата на най-богатите семейства.

През 1893 г. започва строителството на Централна поща – всички изброени дотук комуникации са били с временни подслони. При изкопаването на основите е приложено за пръв път тук друго чудо на техниката – багерът. И той се натъква на руини от римско и средновековно време...Първият вариант на сградата е бил разположен на площ от 1000 м2 и по красота и помпозност не е отстъпвал на съседния Народен театър.

Народният театър, 1910 г .

Залата на Народния театър, 1912 г .

През 1904 новата поща тържествено е открита, а през следващата – 1905-та, в София за нуждите нда веомството пристига и първият автомобил. Градът под Витоша вече (и засега столетие напред) е огласен и „ароматизиран” от автомобилния бензинов двигател.

ж ж ж

Участието на България в Първата световна война води до абдикацията на Фердинанд І. На престола през 1918 г. се възкачва неговият наследник цар Борис ІІІ – Обединител. Синът продължава делото на бащата като доразвива и модернизира София непрекъснато до последните си дни през август 1943 г. Тези, които обичат да се трудят, добри са в търговията, банковото дело, науката или изкуството, са добре дошли в столицата. Индустрия, комуникации, търговска мрежа, учебни заведения са на нивото на сериозно работещата държавност. Архитектурният силует на града под Витоша вече по нищо не отстъпва на всеки хармонично развит европейски град.

Площад „Народно събрание”, 1926 г .

Поглед от ул. ”Леге” към бул.”Дондуков”, 1931 г.

Площад „Св. Неделя” с поглед към бул.”Княгиня Мария Луиза”, 1936 г.

Улица „Пиротска” преди Втората световна война

София по това време вече е с население от 300 000 души и са въведени първите административни мерки (1942 г.) за ограничаване на демографския бум.

Момчил Попов
(Следва)