1949: Спряха реките да пеят

Вожда и учителя позира за кинохрониката, 1948

Легенда за Георги Димитров

Казват, родил се с пръстен –
Знак, че ще блесне.
В слънчево утро бил кръстен,
С пролетни песни.

В риза младенческа, казват,
Бил се намерил.
Сукал от огнена пазва
Триста недели.

Раснал, пораснал юначен,
Умен и хубав;
Бил се с народни палачи
В слънцето влюбен.

Водил народа си храбър
В славни метежи.
Воля за равенство, братство
С кръв е бележил.

В боя венец му поднесли
Пролетни вихри;
Пели му бойната песен
Ручеи бистри.

Болен ми легнал Юнака,
Тежко и смъртно;
Всеки за него заплакал,
Всекиму мъчно.

Смърт ненадейна, коварна
Смръзна сърцето.
Цяла България ахна,
В скърби обзета.

Спряха реките да пеят,
Млъкна Балкана.
Георги Димитров жалеят –
Жалба голяма!

В жалбата образът расне
Смел, героичен;
Споменът ясен не гасне
- Толкоз обичан!

Вожда ни падна, но ние,
Верни в завета,
Своята скръб ще надвием,
В него заклети.
ж
ж ж
Изминаха двете години
Без Георги Димитров,
Но той е в тебе, родино,
В небето ти бистро!


Никола Ланков,
Сп. „Сердика” , 1951 г.



„Слънце над родината”, 1954
Художникът Никола Мирчев на мостчето сред работниците е
изографисал за поколенията ликовете на „светата троица” на хард – комунизма в България: Васил Коларов, Георги Димитров и Вълко Червенков (Слънце Дух, Слънце Отец и Слънце Син)

Снимки: Интернет