Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

събота, 6 юни 2009 г.

Дуелът „Балканска хубавица”



-->
Тази история няма нито начало, нито край. Ако погледнеш сюжета й отстрани или отгоре, веднага ще забележиш, че е кръг или спирала. През четвъртото измерение – времето. От деня, когато Дядо Господ отнел реброто на Адама и след кратко скулптуриране с кал създал прекрасната Ева, та до тази слънчева утрин, когато се чудя деликатно къде да забода точката в кръга, че да мога и аз да се изкажа.
В края на 19 век човечеството се сдобива с телеграфа, телефона, електричеството... Бясно настъпващата индустриализация го повежда с бързи крачки към глобализацията. Чрез мощната вестникарска индустрия приказките и легендите за далечни земи и страшни пътешествия започват да стават по-прагматични, по-осезаеми. Великите археологически открития са в своята кулминация, светът взаимно се опознава... Опознава себеподобния от другия край на света и вижда... себе си.
Та в тези години, които можем да обобщим и като ерата на кан-кана, между пощите по света почва да прелита и една интересна серия картички.Интересна, защото е посветена изцяло на женската красота. Със сигурност е имала и сериозен търговски успех за автора си А.Бейкър, защото екземпляри от нея са запазени стотина и отгоре години след това. Попаднах на нея в огромната библиотека Интернет и с голямо и трайно любопитство я разгледах. Тук-таме неумело и на места доста наивистично са представени красавиците на света:


Американката, англичанката и французойката



Германката, белгийката и шотландката


Ирландка, норвежка, шведка


Италианката, испанката и австралийката


Рускинята, датчанката и канадката

Петнайсет бели, самоуверени хубавици. Може би и привърженички на все по-влиятелното движение за еманципация на жената... Естествено, красавиците пристигали и в България, за радост тънка и умозрение естетско на нашите пра-прадеди. Та гледали, гледали, но недочакали...
Като сравнявам оригиналите, които открих в моминския албум на Красивата Надка (баба ми), мустакатите ни праотци са чакали някъде докъм Първата световна война. Какво ли? Ами да видят и българската красота в тая световна серия от топмоми.
Недочакали, но били попреръшкали света и те, пък и българите сме надлъж и шир познати с етническата си толерантност... Та взели и поръчали на художник да изобрази балканската прелест. Отпечатали я на пет пощенски картички. И обявили на света елегантен дуел по красотата, именуван „Балканска хубавица”:


Българката и албанката


Гъркиня, сръбкиня и румънка

Как, кога, кой – нито са подписани от автор, нито на гърба им има някакви други податки. Достатъчно е, че ги пазя около век и ви ги показвам днес, когато мислим все по-трезво за европейската си идентичност...
За да има поетичен финал, пък и да анализираме по-обстойно автентичността на дуела „Балканска хубавица”, ще си позволя да ви върна 350 години назад – в 1657 г.
Време злачно и потайно за Балканите, над два века и половина под османска власт, време, когато дуелите из проходи и клисури са подчинени и на честта, и на бързия материален просперитет. Тоест, колкото повече търговци и пътници натръшкаш из клисурите, с толкова повече керемиди ще е сараят ти... И един французин на кон из зелените ни планини, който се среща с... красотата:
„Жените им съвсем не са с покрити лица, както останалите жени от Изтока. Всички те са окичени с цветя и плодове. Косите им са отпуснати и сплетени на една плитка отзад. Накрая те прикачват златни или сребърни копчета, та чак и малки блестящи стъкълца или камъчета. Всички те носят огърлица, която вместо мьниста има само един ред медни, сребърни или златни монети според възможността им (т.е. на жените, б.пр.). Монетите висят на кордон също като месали. На гърдите жените имат платнени кърпички, така покрити с някои от тия монети, че те скриват всичко отдолу - чак до доста ниско, наредени и пришити върху това бельо също като керемиди на покрив: от това може да се предполага, че подтисничеството не е такова, каквото ни го рисуват нашите писатели.
Тия жени са нежни, почти еднакви с нашите французойки. Те имат техния темперамент и изглеждат толкова учтиви, че идват сами пред керваните отрупани с хляб, плодове, топло и подсладено мляко, по няколко парчета печено месо, яйца и всякакви плодове, които продават на нищожна цена, но с толкова изящество, че не мога да си ги представя без сълзи в очите.”

А. Пуле, 1657 (Из „Чужди пътеписи за Балканите”)

Разбира се, че колегата – независим експерт от Еврозоната и храбър пътешественик, говори за българката. И се захласва не без основание...Та чак до сълзи...

Момчил Попов,
скромен участник в дуела
„Балканска хубавица”
Снимки: Интернет и Моминския албум на Красивата Надка

Няма коментари:

Публикуване на коментар