Баутцен, Германия – „Карцерът на Щази” , 2006

Входът на затвора

Новата експозиция в бившия затвор на министерството на държавната сигурност на ГДР в Баутцен показва, че терорът на източногерманския режим по отношение на своите граждани е бил реално и постоянно явление.

На пръв поглед сградата на бившия затвор „Баутцен-2” прави безобидно впечление. Обаче окажеш ли се вътре, започваш да разбираш защо за жителите на ГДР затворът е бил символ на политически репресии и унижения на човешкото достойнство. На 8 септември 2006 г. в зданието на затвора бе открита нова постоянна експозиция.
Преди да влезе „зад решетките” посетителят минава през няколко тежки метални врати, после – през двор, обкръжен с наблюдателни кули. След входа в затвора започва дълъг, обилно осветен коридор. Отляво и отдясно – безконечна редица от килии, оборудвани само с нар и мивка. Въздухът е с дъх на плесен и метал.


„Карцерът на Щази”

Стъпалата, свързващи петте етажа на затвора, задържаните наричали „Стълба в небето”. Изкачвайки се по нея, нещастниците попадали в „ада” – секцията „Забранена зона”, разположена на петия етаж. Тук лишените от свобода били подлагани на разпити, които почти неизменно били съпровождани с физическо насилие и побой.
„ Това място може да бъде наречено „личният затвор на Щази”, защото тук без всякакви правила или формалности затворниците са подлагани на разпити и са правели с тях каквото им скимне” – обяснява сътруничката в музея Сузане Хатинг. Тъй като официално „Баутцен-2” е бил във ведомството на министерството на вътрешните работи на ГДР, фактически затворът е бил контролиран от министерството на държавната сигурност. Заради това „заведението” е получило названието „карцерът на Щази”.

За времето на своето съществувание „карцерът на Щази” - от 1956 до 1989 година – тук са пребивавали 2300 затворници. По същество това са били жертви на политически репресии – десиденти. Сред тях могат да се посочат такива известни личности като философа и правозащитник Рудолф Баро, писателите Валтер Янка, Ерих Льост и Валтер Кемповски. „Работата със затворниците” включвала разпити, унижения, лишаване от сън, изолация, подслушване и натрапчиво наблюдение.


Коридори за единични разходки в двора на затвора

В Щази работели, както се казва, по система, - разказва Хатинг. – Прилагали са всички възможни технически, физически и психологически средства, за да прекършат волята на човека”.

Това потвърждава бившият затворник Томас Рауфайзен. Той попаднал в „каарцера на Щази” едва на 19-годишна възраст. При това обект на преследване не бил Томас, а неговия баща.

Рауфаузен – старши отказал да шпионира за министерството на държавна сигурност и заради това бил наказан с арест на сина му. След три години, прекарани в „Баутцен-2” на Томас били нужни дълги години да възстанови травмираната си психика. „След излизането от затвора аз дълго се боях от хората. Дори излизането до хлебарната предизвикваше ужас в мен”, - спомня си той.

Спомените на Рауфайзен и на други обитатели на затвора са представени в експозицията като видео- и аудиозаписи, също така – на табели в бившите затворнически килии. Освен това бившите жертви на терора са дарили на мемориялния център доста експонати. Например в една от килиите е изложен малък чрвен радиоприемник, който през 1970-те години тайно бил предаден на затворник от надзирател – като обмен на „подаръчен набор” от Федерална република Германия.

Други експонати са дневникът за регистрация на арестантите, подслушващо устройство, вградено в стаята за свиждане, куфар за транспортиране на касетите със записи от разпитите, изрезки от западногермански вестници, в които се разказва за дисидентите, прибрани в „карцера на Щази”.


Килия – „единочка”

По инициатива на група историци и бивши затворници на сградата в Баутцен бил даден статут на мемориален център през 1994 г. Центърът продължава да събира експонати и документи за следващо разширение на експозицията.

„ Тази работа непременно трябва дъ бъде продължена, - смята Томас Рауфайзен. – Днес обществото вече е склонно да мисли, че терорът в ГДР е бил някаква абстракция. На практика той беше реален и постоянен. Разтваряйки тежките железни врати на бившите затвори, ние ще дадем възможност на публиката лично да се убеди в това”.


Соня Фалникар, Дойче Веле

Снимки: DPA