Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

неделя, 31 май 2009 г.

„Плешивото куче”- рок шедьовъра на Унгария, 1981


Филмът е изпъстрен с мъдри рок–мисли, изписани на унгарски, английски и руски език от рода на: „Рокендролът е фалшив, а тези, които го пеят, свирят и съчиняват – те в по-голямата си част са кретени.(Франк Синатра)”, „За какво са ти пари, като притежаваш чувство за хумор?!(собствен извод)” или „Ние ще върнем Дядо Мраз обратно в неговото леговище.(Франк Запа)”.
В България този рок-шедьовър бе прожектиран през 1987 г. за кратко в малък софийски салон. От Москва беше се задала Перестройката, та може би затова – от немай къде си, обновяваме се, демек. И днес не се намира кой да го преведе на български – фонът на филма е същият като в София по това време: работническите бордеи в Будапеща са същите като тези около Захарна фабрика, плакатите и ковьорчетата по стените – едно към едно, да не говорим за червените читалища, автомобилния парк от трабанти, варбурзи и зилове, опърпаните модни дрешки, по-ценни от зеницата на окото.

Кварталната рок банда "Колорадо" изнася концерти в празни селски читалища, свирейки кавъри на известни групи. Публиката в салона обикновено се състои от кмета, чистачката, местния идиот и някоя и друга заблудена кокошка. Виждайки безпътицата, в която са, продуцентът на бандата решава да изгради нов имидж. Как? Като създаде собствен стил в блуса, банда с нов вокал и соло китарист, пишейки сами текстовете си и следвайки най-доброто от нашумелите по това време групи.

 
Символ на бандата става един помияр, взет от екарисажа, на който кръщават новата група: "Kopaszkutya (Плешивото куче)". Музи – две избягали от пансион ученички, които прибират на автостоп. Собственият стил е труден, оригиналната поезия – също. В момент на творческа немощ обаче вокалистът и поет на групата намира вдъхновение в татуировките по момичешкото тяло...Тялото е поставено до пишущата машина и животът нахлува директно от кожата на девойката в блуса. А оттам през жиците и микрофона - до все по-големите сцени на читалищата, кръчмите, културния дом, дори и под широкото небе на парка...

На концертите в работническият квартал „Кобаня-Пищеш” на Будапеща тълпите вече изпадат в истерии, но пари няма и няма. Естествено, виждайки своя успех, групата иска от продуцента си и изяви по телевизията. Но нещата в бранша са съвсем различни от мечтите – въпреки уверенията, че е много на „ти” с телевизионния бизнес, продуцентът познава само Йошка, шофьорът... И основателят на рок бандата единодушно е бит и изгонен.
Продуцентът (с лека синина на окото) пак е в екарисажа, да върне обратно ненужното вече "Плешиво куче". Там, пред пещта обаче го посреща ...отново музиката. Пак в гащеризон, работник - рокаджия, басист със свои идеи. Поредният проект започва още между смрадливите черни пушеци с невероятното парче на P-MOBIL. Филмът свършва!!! Но се ражда една от най-големите легенди в източноевропейската култура.


Hobo – Ласло Фьолдеш – емблематичната фигура за блуса и изобщо за унгарската популярна музика, е роден през 1945 г. в Будапеща. През 1968 г. написва първата си песен („Лакейска песен”) в защита на прочулия се по-късно в цяла Европа състав „Омега” и неговата публика. След това той пише текстове на песни, стихове и новели, участва във филми, организира клоунска трупа, докато през 1978 г. в една кръчма се сформира Hobo Blues Band.
Започват да изнасят концерти още в годината на създаването си. През 1980 г. излиза първата им плоча, озаглавена „Централноевропейски Hobo Blues Band”. През същата година Дьорд Сомяш започва снимките на култовия си филм „Плешивото куче”. Плочата „Плешивото куче” е забранена, но филмът - не.
 

През следващите години албумите на Hobo Blues Band излизат един след друг. Наред с всичко друго Hobo намира сили и за изпълнения на главни роли в различни театри, както и за представянето на собствена рецитаторска програма по забранени произведения на преследвания дисидент Ищван Йорши. През 1984 г. излиза „Лов” - най-популярният и до днес албум на групата. Плочите на Hobo Blues Band продължават да излизат, докато Hobo работи съвместно с Албърт Гинсбърг, пее в защита на човешките права в будапещенския стадион „Непщадион” заедно със Стинг, Трейси Чапман, Питър Гейбриел, Брус Спрингстийн. През 1988 г. Унгарската телевизия излъчва клипа на Hobo Blues Band „Другата Унгария”, в резултат на което съставът веднага е отстранен от унгарската звукозаписна сцена.

5 коментара:

  1. Eto dve izpalnenia za koito se govori v malkoto napomniane na istoriata na nasheto pokolenie .za jalost niama kak da gi kopiram no ;
    http://youtube.com/watch?v=OTgrHXa2kEO
    http://youtube.com/match?v=N-6Hk1kbeOU
    Dano da moje da gi vidite .
    Staro kuche i pleshivo veche

    ОтговорИзтриване
  2. Пич, като изключа тъпите политизирани глупости за разпространението и субтитрите на филма в България другото е ОК. Аз лично имам албумите на HBB купени от Унгарският Център на бул. "Георги Димитров"(Мария-майната и- Луиза)и от Унгария. Филмът е със субтитри и въртян в страната по студийните кина. Второто завъртане беше в кино "Витоша". Не ми ги продавай тия дисидентските измислици,че съм алергичен.

    ОтговорИзтриване
  3. "Ура!" за другарите - десиденти! Без тяхната мъдрост и прозорливост бурното развитие на България през последните 20 години би било невъзможно.

    ОтговорИзтриване
  4. Филма съм го гледал 1982 година със субтитри

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Добре, добре, ще махна пасажа за субтитрите. И аз съм го гледал с превод. За да го любя, тача и милея като вас вече толкова години пустото му "Плешиво куче"!

      Изтриване