1944 –51: Горяните въстават първи в Източна Европа

Всепризнато е твърдението, че българите за разлика от германци, унгарци, чехи и поляци нямат своята революция срещу съветския режим и комунистическата власт...Истината обаче е съвсем различна. Българите не само че оказват съпротива, но всъщност са ПЪРВИТЕ в Източна Европа, които се вдигат на бунт.
До днес се смята, че първото въстание срещу съветския режим в социалистическия лагер е в ГДР през 1953 година.
Първата масова въоръжена съпротива, обаче, започва още през 1944 година и е в България и не само е първата, но е и най-упоритата и най-продължителната.
За съжаление тази съпротива остава почти неизвестна, а нейното изследване и популяризиране би ни освободило от позорния мит, че само ние, българите, не сме се бунтували срещу наложения от Москва режим.
Горянското движение възниква като спонтанна съпротива срещу съветизацията на България и комунистическия терор и няма единна организация и стратегия. В него се включват - горяни и техни помагачи - около 10 000 души от различни прослойки на българското общество. Самите горяни са около 2000 души, а разкритите нелегални организации - над 600. Горяните се сражават с комунистическата власт от 1944 до 1955 година. Чети действат из цялата страна, а около 160 горяни се сражават самостоятелно.



Атанас, Иван и Димитър Баталови от с. Каравелово, Пловдивско. И тримата братя заедно излизат в нелегалност като горяни на 31.12.1950 г.

Баща им Иван Баталов при завръщането си от концентрационния
лагер в Белене, 1956 г.

ПЪРВАТА ЧЕТА, прераснала в бригада "Д-р Г.М.Димитров" е образувана в Кюстендилско още през пролетта на 1945 г. укриваща се в горите на Осоговската планина, поради което народа от тогава ги нарече "ГОРЯНИ".
Следващата по време е Светиврачката чета от 1947 г. действала в района на Сандански, Благоевградски окръг. По същото време се организират отрядите на Асеновградската организация "Национален християнски кръст", действащи в Асеновградско, Смолянско и Пловдивско, също през 1947 г.
В началото на 50-те ръководството на компартията създава специален отдел ХII към Държавна сигурност за борба и ликвидиране на горянското движение с поделения към окръжните управления на МВР като залага на създаването на агентурна мрежа. В периода 1951-1961 от околностите на Атина предава радио "Горянин", което създава кореспондентска мрежа в България, ръководена чрез шифровани съобщения по време на радиопредаванията. Емигрирали опозиционери се завръщат в България и се включват в четите с надеждата, че тяхната борба ще подпомогне интервенция на Запада за освобождението на Източна Европа.
Годините 1949, 1950 и 1951 са почти масов бунт срещу болшевишката власт с появата на: "Съюз на свободните войни" в Пазарджишко, "Нелегалният областен център на БЗНС № 1" в Русенско, ОСДБ - Горяни отряд "Н. Петков" в Казанлъшко и Пловдивско, редица още чети в Родопите, Хасковско, Софийско, Трънско-Брезнишко, Бургаско, за да се стигне до НАЙ–ГОЛЕМИЯТ ВЪОРЪЖЕН БУНТ СРЕЩУ БОЛШЕВИЗМА - ДВЕТЕ ГОРЯНСКИ ЧЕТИ В СЛИВЕНСКО, ЯМБОЛСКО, КАЗАНЛЪШКО, КАРНОБАТСКО И ДРУГАДЕ.
Едната от тях, начело с ГЕОРГИ МАРИНОВ ТЪРПАНОВ събира през юни 1951 г. в Сливенския балкан 106 въоръжени бойци-горяни и по проучванията ни това е най-големият отряд срещу червените властници в целия т. нар. Социалистически лагер. Той е разгромен от хилядна войска, милиция и въоръжени БКП-партийци на 1-ви и 2-ри юни, като дава над 40 бойци убити в сраженията и осъдени на смърт след залавянето им.

Георги Маринов Стоянов - Търпана

Роден на 6 май 1915 в с. Желю войвода, живял в с. Тополчане. Командир на четата в Сливенския балкан, още приживе наричан от хората Бенковски. В края на май 1951 г. радио „Горянин” съобщава, че в Сливенския балкан се сформира въстаническа армия и от цялата страна натам тръгват хора, готови да се сражават срещу комунистическата власт. 13-хилядна армия е концентрирана в сливенския гарнизон, 6 хиляди войници обкръжават четата, която въпреки това успява да пробие блокадата и Търпанов, с 12 огнестрелни рани, я извежда към безопасни места. В края на 1951 Георги Търпанов е заловен, осъден на смърт и екзекутиран на 2 декември 1951.

Художник на портрета е Костадин Събев от Чирпан, който е събрал биографичните данни и е нарисувал портретите на над 70 горяни.

Малцина от горяните оцеляват, повечето загиват в битките или заловени, са осъждани на смърт или убивани без присъда. Семействата им с десетилетия са преследвани и подтискани.
Всички от посочените до тук горянски чети и отряди са разгромени от МВР и войската с голяма жестокост, със стотици загинали, хиляди вкарани в затвори и лагери, изселени и прогонени в чужбина.

Източници: Decommunization
горянин — Уикиречник

Архивни снимки: Из книгата „Справедливост трябва” от Стою Стоев-Изворски, Пловдив, 2002 г.