Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

понеделник, 25 май 2009 г.

ДРУГАРЮ, ДАЙ ДА СЕ ЦЕЛУНЕМ, 1954

Странен военен обичай вече 55 години краси центъра на София


Голям културен скандал между Москва и Париж от есента на 2007-ма заостри вниманието на света към проблемата славянско целуване. Изложба на съвременен руски Соц Арт, която месец си висяла в Третяковската галерия в Москва, я харесал меценат от Франция и я договорили за там.. И руски министър (на културата ли, на вътрешните работи ли) си рекъл: я да проверя тия господа – другарчета какво са натворили? Кошмар, ужас, порнография, позор за Русия ! Извинения на директора на галерията за допуснатата „грешка”, протестни декларации на църква и обществени организации, вето... Въйставката все пак поема за Париж, но с орязани 17 платна. Чуден рекламен скандал...Световно културно събитие!

И глухите по света чуха, че в бившия социалистически лагер се е зародило ново артистично течение – Соц Арт. Не Социалистически реализъм, а неговата пародия – Соц Арт. И то заради снимка на двама премръзнали милиционери, решили самоотвержено да се стоплят...Е, яко се целуват и се държат взаимно за задните джобове на панталоните...И туй то!


Целуващите се милиционери
Тъй като се интересувам и безутешно практикувам това изкуство, реших да отговоря на засиления си интерес електронно. Хоп - Москва и с повечко зор по клавишите – и до забранените експонати. Да ме прощават таваришчи – творците от групата „Сините носове” , ама за някои от творенията министърът им е бил прав. Има  някои садо- и гей- милитари реминисценции, които и при каквато и да е разкрепостеност, са далеч от изкуството. По-близо са до кокаиновите сънища от Афганистан, Бог да им помага за изцеление, не са виновни бившите бойци от Червената армия... И наистина не са за показване, каквото вече е положението с издирването им из Нета година -две след това....

Едно от обясненията - извинения на братята „Сини носове” за „Целуващите се милиционери” бе, че отдавали почит към английския си колега Банкси и неговата творба „Целуващите се полицаи”


Целуващите се полицаи на Банкси

Така-а... Писано ми било обаче през 2007-ма да направя още една-две стъпки към сензационната модерна култура... Годината 1957 е световна по три причини – изстрелян е първият спътник в Космоса (Начало на космическата ера за човечеството), Създаден е Европейският съюз и е пуснат на пазара първият „Трабант”. (Чак сега загрявам защо тази велика машина е наречена „Спътник”!).
И леко рулирайки в Нета по третата тема - хоп! – Хонекер и Брежнев се целуват на Берлинската стена... Качени на „Трабант”!


Прочутият по цял свят графит на панел от Берлинската стена

Прерисувани от истинска тяхна снимка от летището в Берлин. Руските модернисти, автори на примижалите милиционери, просто са взели мотив от поведението на един от най-могъщите съветски ръководители... Маршал! Как яко е захапал германския си колега (само полковник)... Може би тази спонтанна славянска фриволност се дължи на факта, че в момента Леонид Илич е в командировка...

През 1990-та части от разрушената Берлинска стена поеха към музеи и частни колекции по цял свят като символ на неговото обединение. А този панел с гениален графит на него си е останал в Берлин като културен знак за цяла една епоха. Вождовете нека си се целуват, животът е нещо обикновено и неумолимо – той просто си върви напред. Парченце мъдрост върху парченце смърт - още се уточнява броят на застреляните соц- лагеристи при опит да прескочат Берлинската стена.

Ето ни и в 2009-та. В „шеги и закачки” с електората неусетно са отлетели 20 години от падането на Берлинската стена. И ето ти нов културен скандал... През пролетта мекокитко чешко художниче изобрази България в Брюксел като клозета на Европа. Добре че се намесиха някои наши държавници и завиха кенефа с черен пищимал. След месец- два Мекокитко си отнесе „произведението” обратно в Прага, за да си припомня всеки път, като клекне на него, как е крещял по нашето Черноморие „Топим се, пане...Давим се!”. Но горчилката от пренебрежението остана.

Тия дни българите търпим ново пренебрежително отношение от страна на Европа – завъртя се клипче в Световната мрежа за съпротивата срещу комунистически терор в Източния блок. По повод 20-годишнината от рухването на тоталитаризма. Тоя път България въобще я няма. По новините съобщиха, че се очаква реакция от българското правителство, ама нещо не съм чул за такава. Защото всеобщо и все още добре поддържано е мнението, че България няма своята реакция, своя бунт, своето въстание срещу комунизма. Глупости!


Българският Соц Арт от 1954 г.

Този паметник, който все още стърчи в центъра на София, е издигнат през 1954 г. и се нарича Паметник на Съветската армия. Сериозни анализатори на най-новата ни история казват, че той е издигнат като предупреждение към разбунтувалите се срещу колективизация, насилие и разстрели българи. Той е издигнат като заплаха- предупреждение към ПЪРВАТА В ИЗТОЧНА ЕВРОПА ВЪОРЪЖЕНА СЪПРОТИВА СРЕЩУ ТОТАЛИТАРИЗМА, НАРЕЧЕНА ГОРЯНСКО ДВИЖЕНИЕ. Още много факти са засекретени, но около 10 хиляди души в продължение на 11-12 години (от 1944 – 1956) реално с оръжие в ръка са се сражавали за правото си на свободен избор. И това са българи, на територията на България.

Две години преди „първото” антикомунистическо въстание в Берлин от 1953 г. на 2 юни 1951 г. в Сливенския балкан 106 горяни водят 48-часова битка с 13 000 армия от милиционери! Естественият и кървав финал на народното въстание са 86 концентрационни лагера и около 200 000 жертви на комунизма.


София, Паметникът на Съветската армия, 2009

А българските художници (между тях и големият български творец проф. Любомир Далчев), които дълго време са се противили и протакали направата на паметника на Съветската армия, по принуда извисили 30 метра над София автоматът „Шпагин”. Но на две места в основата на „приоблачния” монумент  още през 1954 г. изобразяват разкрепостения и странен за нормалните военен обичай „Другарю, дай да се целунем!”.Това, което чак през 1990 г. нафуканите европейци се осмелиха да осмеят. Да осмеят през плач, също като нас българите:
„Господи! Помогни ми да оцелея сред такава смъртоносна любов!”.


Още един стенопис на парче от Берлинската стена, който е избран за лого на Къща – музей „Чек Пойнт Чарли” в столицта на Германия


От такава любов под пагони десетилетия наред зависеше съдбата на милиони хетеро-тъпанари като мен...


Момчил Попов
Снимки: Личен архив, Интернет

1 коментар:

  1. Интересно ми е какъв ти е коментара за графитите върху паметника на Съветската армия в София от тази година

    ОтговорИзтриване