Голям културен скандал между Москва и Париж от есента на 2007-ма заостри вниманието на света към проблемата славянско целуване. Изложба на съвременен руски Соц Арт, която месец си висяла в Третяковската галерия в Москва, я харесал меценат от Франция и я договорили за там.. И руски министър (на културата ли, на вътрешните работи ли) си рекъл: я да проверя тия господа – другарчета какво са натворили? Кошмар, ужас, порнография, позор за Русия ! Извинения на директора на галерията за допуснатата „грешка”, протестни декларации на църква и обществени организации, вето... Въйставката все пак поема за Париж, но с орязани 17 платна. Чуден рекламен скандал...Световно културно събитие!
И глухите по света чуха, че в бившия социалистически лагер се е зародило ново артистично течение – Соц Арт. Не Социалистически реализъм, а неговата пародия – Соц Арт. И то заради снимка на двама премръзнали милиционери, решили самоотвержено да се стоплят...Е, яко се целуват и се държат взаимно за задните джобове на панталоните...И туй то!
Целуващите се милиционери
Тъй като се интересувам и безутешно практикувам това изкуство, реших да отговоря на засиления си интерес електронно. Хоп - Москва и с повечко зор по клавишите – и до забранените експонати. Да ме прощават таваришчи – творците от групата „Сините носове” , ама за някои от творенията министърът им е бил прав. Има някои садо- и гей- милитари реминисценции, които и при каквато и да е разкрепостеност, са далеч от изкуството. По-близо са до кокаиновите сънища от Афганистан, Бог да им помага за изцеление, не са виновни бившите бойци от Червената армия... И наистина не са за показване, каквото вече е положението с издирването им из Нета година -две след това....
Едно от обясненията - извинения на братята „Сини носове” за „Целуващите се милиционери” бе, че отдавали почит към английския си колега Банкси и неговата творба „Целуващите се полицаи”
Целуващите се полицаи на Банкси
Така-а... Писано ми било обаче през 2007-ма да направя още една-две стъпки към сензационната модерна култура... Годината 1957 е световна по три причини – изстрелян е първият спътник в Космоса (Начало на космическата ера за човечеството), Създаден е Европейският съюз и е пуснат на пазара първият „Трабант”. (Чак сега загрявам защо тази велика машина е наречена „Спътник”!).
И леко рулирайки в Нета по третата тема - хоп! – Хонекер и Брежнев се целуват на Берлинската стена... Качени на „Трабант”!
Прочутият по цял свят графит на панел от Берлинската стена
Прерисувани от истинска тяхна снимка от летището в Берлин. Руските модернисти, автори на примижалите милиционери, просто са взели мотив от поведението на един от най-могъщите съветски ръководители... Маршал! Как яко е захапал германския си колега (само полковник)... Може би тази спонтанна славянска фриволност се дължи на факта, че в момента Леонид Илич е в командировка...
През 1990-та части от разрушената Берлинска стена поеха към музеи и частни колекции по цял свят като символ на неговото обединение. А този панел с гениален графит на него си е останал в Берлин като културен знак за цяла една епоха. Вождовете нека си се целуват, животът е нещо обикновено и неумолимо – той просто си върви напред. Парченце мъдрост върху парченце смърт - още се уточнява броят на застреляните соц- лагеристи при опит да прескочат Берлинската стена.
Ето ни и в 2009-та. В „шеги и закачки” с електората неусетно са отлетели 20 години от падането на Берлинската стена. И ето ти нов културен скандал... През пролетта мекокитко чешко художниче изобрази България в Брюксел като клозета на Европа. Добре че се намесиха някои наши държавници и завиха кенефа с черен пищимал. След месец- два Мекокитко си отнесе „произведението” обратно в Прага, за да си припомня всеки път, като клекне на него, как е крещял по нашето Черноморие „Топим се, пане...Давим се!”. Но горчилката от пренебрежението остана.
Тия дни българите търпим ново пренебрежително отношение от страна на Европа – завъртя се клипче в Световната мрежа за съпротивата срещу комунистически терор в Източния блок. По повод 20-годишнината от рухването на тоталитаризма. Тоя път България въобще я няма. По новините съобщиха, че се очаква реакция от българското правителство, ама нещо не съм чул за такава. Защото всеобщо и все още добре поддържано е мнението, че България няма своята реакция, своя бунт, своето въстание срещу комунизма. Глупости!
Българският Соц Арт от 1954 г.
Този паметник, който все още стърчи в центъра на София, е издигнат през 1954 г. и се нарича Паметник на Съветската армия. Сериозни анализатори на най-новата ни история казват, че той е издигнат като предупреждение към разбунтувалите се срещу колективизация, насилие и разстрели българи. Той е издигнат като заплаха- предупреждение към ПЪРВАТА В ИЗТОЧНА ЕВРОПА ВЪОРЪЖЕНА СЪПРОТИВА СРЕЩУ ТОТАЛИТАРИЗМА, НАРЕЧЕНА ГОРЯНСКО ДВИЖЕНИЕ. Още много факти са засекретени, но около 10 хиляди души в продължение на 11-12 години (от 1944 – 1956) реално с оръжие в ръка са се сражавали за правото си на свободен избор. И това са българи, на територията на България.
Две години преди „първото” антикомунистическо въстание в Берлин от 1953 г. на 2 юни 1951 г. в Сливенския балкан 106 горяни водят 48-часова битка с 13 000 армия от милиционери! Естественият и кървав финал на народното въстание са 86 концентрационни лагера и около 200 000 жертви на комунизма.
София, Паметникът на Съветската армия, 2009
А българските художници (между тях и големият български творец проф. Любомир Далчев), които дълго време са се противили и протакали направата на паметника на Съветската армия, по принуда извисили 30 метра над София автоматът „Шпагин”. Но на две места в основата на „приоблачния” монумент още през 1954 г. изобразяват разкрепостения и странен за нормалните военен обичай „Другарю, дай да се целунем!”.Това, което чак през 1990 г. нафуканите европейци се осмелиха да осмеят. Да осмеят през плач, също като нас българите:
„Господи! Помогни ми да оцелея сред такава смъртоносна любов!”.
Още един стенопис на парче от Берлинската стена, който е избран за лого на Къща – музей „Чек Пойнт Чарли” в столицта на Германия
От такава любов под пагони десетилетия наред зависеше съдбата на милиони хетеро-тъпанари като мен...
Момчил Попов
Снимки: Личен архив, Интернет
Интересно ми е какъв ти е коментара за графитите върху паметника на Съветската армия в София от тази година
ОтговорИзтриване