Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

събота, 30 май 2009 г.

1953 – Берлинското въстание от 17 юни

На 17 юни 1953 г. в ГДР избухва първото народно въстание в социалистическия лагер, жестоко потушено от съветските войски.


Моя – М.П. добавка към Дойче Веле: Виж статията в блога
„1944 – 51: Горяните въстават първи в Източна Европа”


На 17 юни 1953 г. в ГДР избухва първото народно въстание в социалистическия лагер. Очевидно, ръководството на страната, въпреки изобилието на весдесъщи сътрудници на държавна сигурност, лошо си е предсдтавяло истинското настроение на собствения си народ. Разбира се, за въстанието имало конкретен повод – повишение на нормите за заработка с 10 процента, - но причините се криели по- дълбоко. Главната била масовото недоволство от запоочващото изграждане на социализма по съветски образец в ГДР. Започнали брожения заради хранителните продукти. Ръководството на страната било увличило цените на месото, яйцата и захарта, обяснявайки дефицитът на продовоствия разбира се с провокациите на вражески агенти – наемници на империализма. Този безмислен лов на вещици довела до това, че затворите на първата в света германска държава на работници и селяни се оказали препълнени... За една година броят на затворниците се удвоил, достигайки 60 000.
Също така отношенията на населението със съветските окупационни власти не вървели никак гладко. Не бива да се учудваме, че само за 1952 година от Германската демократична република във Федерална република Германия са избягали 180 000 души, а за първата половина на 1953-та – още 226 000... Така че повишението на нормите се явило последната капка, която преляла чашата на търпението.

С камъни срещу танковете

Още първите искания на работниците били чисто политически: настоявали за свободни избори, за обединение с ФРГ, скандирали: „Долу Германската социалистическа партия!”.
На 16 юни 1953 г. берлинските строителни работници се събрали пред сградата на правителството на ГДР на стихиен протест и призовали за провеждането на следния ден на генерална стачка. Призивът бил чут по цялата страна – не на последно място, благодарение на западногерманските радиостанции. Настроението на демострантите било приповдигнато: струвало им се, че ненавистния режим на Валтер Улбрихт изживява последните си дни. Действително, на практика ръководството на ГДР вече не владеело ситуацията.
Но на сутринта на 17 юни съветският военен комендант на Източен Берлин генерал-майор Дибров въвел в града 13-часово извънредно положение. Към центъра на въстанието – Потсдамския площад, били изпратени танкове. Забранени било митингите, демонстрациите, събранията, появата на обществени места в група по-голяма от трима души, въведен бил комендантски час.

Първите жертви в Берлин

Със силата на оръжието въстанието било потушено – и в Берлин, и в други градове на ГДР. Загинали не по-малко от 125 души, ранени били стотици демонстранти. Радио ГДР тържествено съобщило: „Поздравления за народната полиция и съветските окупационни власти, които само за няколко часа разгромиха метежа!
Проникналите от Западен Берлин провокатори бяха арестувани. Пресечена бе не демонстрация на работници, пресечена бе акция на бандити”.

Лайпциг , 17 юни 1953 г.

От въстанието все пак ръководството на ГДР си взело някои поуки: ако щандовете и рафтовете в магазините са празни, не помагат никакви лозунги. Отменено било и повишаването на трудовите норми. Цените на много стоки били понижени с 10 – 20 процента. Властите решили в бъдеще да действат на принципа на тоягата и моркова пред „магарето”.Впрочем, най-вече на тоягата: цялата страна либа залята от наказателни процеси. Но главният извод, направен от Валтер Улбрихт и неговите друтгари се свеждал до необходимостта всячески да се укрепват органите за държавна сигурност и репресивния апарат.
В крайна сметка, и това, както е известно, не спаси ГДР от напълно закономерната й участ.

Владимир Фрадкин, Дойче Веле
Снимки: AР

Няма коментари:

Публикуване на коментар